КОФИ
Кофи,
Кофи,
кофи необятни - синева се стича по ръцете
този
чехъл от стената вика.
Кой е този мръсен чехъл, който вика?
Умрелият възкръсва в кръст пресипнал,
от шишето с празно дъно, от небето се повдига: ниско,
ниско в хвърчилото прозрачно
изтънели звуци дишат и издишат, преброени
с пръсти по краката.
Искам да възпея този плъх
на ужаса
и във хармония, която разноцветно се прозява,
спукана по семената със всичките кибрити нереални.
Искам да рисувам по телата на децата възклицания
и лозунги
с червени букви,
по телата на блондинки и брюнетки,
оставили дъха си в мазилката -
ще рисувам надписи на стените,
безкрайно дълги и съвсем първични.
Искам моето безсмъртие да е родено
преди да съм роден самият аз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар