Борис Роканов, какъвто е, да го кажем така, странен и неочакван, на 19 ноември т. г. щеше да постигне невъзможното: премиера на книга в отсъствието на самата книга. Той и неговата издателка Павлина Никифорова (издателство “Павлина Никифорова”) бяха поканили на премиерата на новата му книга със стихове (озаглавена “Стихове”) около голямата непретенциозна маса в Сдружението на българските писатели куп приятели и поетеси, поетеси: от всякакви възрасти и занятия, с шапки и главно без, прекрасни (Екатерина Йосифова, например), поносимо чудесни и простошармантни. Като мухи на Роканов...
Само Марин Бодаков се беше подготвил. Ясно и отсечено произнесе роканов стих при това наизуст. Останалите - неподготвените - само си отпивахме винце и гледахме с добри очи.Рокановското в случая е, че я нямаше самата нова стихосбирка. Това не можеше да смути хладнокръвния поет и той с щедростта на таланта си раздаваше друга своя нова книга “Български народни приказки, прочетени от Борис Роканов” (ИК “Жанет-45”, Пловдив).
А “Стихове”-те не идваха и не идваха. Естествено се питахме: а има ли изобщо такава книга? Защото по-злопаметните помним Людмил-Станевата “Няма такава книга”. Поизнервената Поли се кълнеше, че трябва да има, дори я е виждала, вярно, в ръкопис... Един академичен час се питахме, а след това животът разпореди всичко да поеме по коловоза на познатото. “Стихове”-те пристигнаха, всеки закупи по екземпляр, започна масово надписване върху закупеното, възклицания, шеговити потупвания по рамо и т. н.
Може да е имало и друго, но тук си тръгнах, та не знам.
Сега е добре и да прочетем тази книга.
Никола Вандов, Култура, 1999 г.
Чете се на един дъх. Няма една цяла история, просто парчета от нечий живот и свързаните с него. Странна смесица между истински и преувеличени неща.
Авторът, както повечето издаващи в последно време изпитва остра нужда да употребява леко каруцарски език, но не е прекалил и определено не е писал просто за да може да изпсува.
Да видим кога ще се появи втора част.
някъде из форумите, Дракула
http://www.youtube.com/watch? feature=endscreen&NR=1&v=1tFeT0F8SHA
НЕ СЪМ ЧЕЛА НЕЩО ПО-ПРОСТАШКО, ЦИНИЧНО И НИЩО КАЗВАЩО....ОЧЕВИДНО ТОВА СА ДЪЛБОКИТЕ ПРОВИНЦИАЛНИ, СОБСТВЕНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ НА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ АВТОР. ОТПИСВАМ СЕ ОТ ТОВА ИЗДАНИЕ, ТО БИВА БИВА ДА СЕ ПРОДАДЕ ЧОВЕК ЗА ПАРИ, НО ЧАК ТОЛКОВА..КАКВИ ШАПКИ ДОЛУ, КАКВИ ПЕТ ЛЕВА, ТОВА ВУЛГАРНО ИЗОБИЛИЕ И ТЕЗИ ПОДРОБНОСТИ ПО ОРЪЖИЯТА СТО НА СТО ДОКАЗВАТ ИМПОТЕНТНОСТТА НА ПИШЕЩИЯ И ОГРАНИЧЕНОТО МУ МРЪСНО ВЪОБРАЖЕНИЕ, ОВЪРГАЛВАНО НЕВЕДНЪЖ В ОПИСАНАТА ЧОВЕШКА КАЛ, В ТАЗИ КАЛ НЯМА НИЩО, ОСВЕН БОЛНА ФУНКЦИЯ НА ХОРМОНИ, КОЯТО БУДИ СЪЖАЛЕНИЕ И СЪЧУВСТВИЕ КЪМ ЗДРАВЕТО НА ТОЗИ ИНДИВИД.сЪЩО И КЪМ НЕГОВИТЕ ПРЕЖИВЯВАНИЯ. НЕКА ПОНЕ ПИШЕ ГРАМОТНО-НЕ СЕ КАЗВА НА СТО ПРОЦЕНТА, А САМО СТО ПРОЦЕНТА.
Ирена - за това нещо, наречено текст от писател
за романа Шейсет и четири хиляди деветстотин двадесет и осем
http://www.youtube.com/watch?v=ATejtk87iGM&feature=related
Няма коментари:
Публикуване на коментар