 |
| ANNA NICOLE S. 75, 1998 Erwin Olaf |
млъкна песента.
Той и тя в душата
с звукове-цветя,
свиха и завиха
вън града сами.
Звездна нощ и тиха
светлинка ръми
над града потънал
в летен сън ленив.
Чер е скут разгънал
парка мълчалив,
дето се извива
глъхналия път -
дето мълчаливо
сенки две вървят.
 |
| Annie Leibovitz |
Няма коментари:
Публикуване на коментар