Mary Pickford |
Из бодрите пазарски кривини
с дюкянчета с рекламна изповедност,
край многоцветни, пъплещи тълпи,
където царстват източните нрави,
са те - една търговска катедрала
с атавистичен резонанс... И хлътваш, и кънтиш
из огласения й корпус, разведрен
от белите фаянсови тезгяси,
лъщящи с хлъзгави или бездвижни
лилаволюспести,
пихтиестозелени,
и чернослузести,
и воденистобели
чудати същества в бездеен плен;
с хриле и пипала, с очи и челюсти,
създадени за съвършено друг - по-необвързан
и по-искрен свят! Сега наподобяват
една от сцените подир потопа
(миг от бездънната невинност на морето).
Но всичко туй е най-обикновено
тържище - илюзорен диамант,
зашеметяващ с отраженията си, играещи
със своите светлинни арабески
върху фаянсовите сводове... И всяко
вмешателство на алегории е тук излишно.
Marc Chagall and Golda Meir |
ПОГРЕБЕНИЕТО НА ЗЛАТАН
(Той знаеше това. И то се случи...)
Високата пътека полюлява
и дърпа мравешката броеница
на оплаквачите му... Боже мой!
Псалм-тъпан
от пещерите на плача възхожда,
разтегля епоса на планината
и глас му дава, и душа - да се припомни...
Забрадки - черни нимби - издълбават
лица от грапава печал, със копки -
за очи, с пукнатини -
за бръчки...
Люлеят кръгли зарева -
варакосани трапези за души
и птици... Мамят вечността, а с топли думи
златистия фитил на името му палят
по припеци и сенокоси.
И златни болки на пътеки
го описват: върви, нехае,
а в зъбите му - златна сламка...
Milla Jovovich |
Няма коментари:
Публикуване на коментар