Джордж Байрон: Тя иде като нощ красива

Henry Charles Bukowski

***

О, Слънце на бъзсънните! Звезда
меланхолична с блясък на сълза!
Безсилна срещу нощни тъмнини,
ти спомняш радостта от други дни.

Тъй миналото свети: светлина
сияеща, ала без топлина.
Среднощен лъч от спомен възкресен –
чист, но далечен; светъл, но студен.
превод: Любен Любенов

Ingrid Bergman

Тя иде като нощ красива

Тя иде като нощ красива
със чисти звездни небеса.
В лика й лъч и мрак разкриват
най-нежните си чудеса;
не като ден лъчи разлива —
като предутринна роса.

Ако отнемем от лъчите,
ще се загуби чарът прост,
който изгрява във очите
изпод къдрици-абанос,
където често пъти скрит е
невинен порив, мил въпрос.

И кротки, но красноречиви
по устните и по челото
се гонят блясъците живи
на дух, отдаден на доброто,
на чувства и на ум, щастливи
в единството си с Естеството.

1814

Из цикъл "Еврейски мелодии", 1815

превод: Евгения Панчева

Ezra Pound

Евтаназия  

Щом бремето най-после ме оттласне
в съня, със който мъртвите люлей,
Забрава, разпери криле безгласни,
над смъртния ми одър ти повей!

Да няма там наследник, ни приятел,
ни радост, ни приведен в мъка гръб,
ни някаква жена с коса развята
да чувства или разиграва скръб.

А тихичко в земята да си ида
без речи и без траурни цветя,
доволство ничие да не обидя,
със сълзи никого да не смутя.

И само любовта, глава склонила,
ако въздишките ненужни спре,
да би могла да вдъхне сетна сила
и в себе си, и в този, който мре.

Чудесно би било, душа, до края
да виждам само твоя ясен лик!
Дори самата болка във омая
на теб да се усмихне тоя миг!

Но не!… Ще се отдръпне красотата
като дъха на уморен бегач.
Поиска ли, разплаква се жената,
но след смъртта се губи този плач.

Тогава нека всички ме оставят
сам да умра, тъй както сам живях!
Страх от смъртта мнозина не познават,
Защо и аз не бъда като тях?

И все пак да вървя и да загина
там, дето всички трябва да вървят,
за нищото отново да замина,
де бил съм аз, преди да ме родят!…

Уви, ако в живота си отсъдиш
трохите-щастие сред скръб-море,
знай — както и да си или да бъдеш,
то никак да не си, е най-добре!

1812

превод: Цветан Стоянов

Isabelle Adjani