П. К. Яворов: Демон

Francesca Woodman

Аз съм вихър и мъгла,
     владея царство без предел:
     че имам орлови крила
и ноктете на орел.
Аз съм вихър и мъгла:
     не зная време, нито цел
     в размах, пориви и стремеж.
Аз съм зной и скреж.

А ти си плаха гълъбица.
Напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел самин, с орел орлица.
И благослови тоя ден.

Изгубена те найдох - вездесъщ,
и те обгърнах, тъмен и могъщ.
Далеко ще те отнеса:
отвъд най-смелата мечта.
Високо ще те изнеса
на горда самота
в призвездния предел.
Духът ми е орел.
И аз живея там.
Но аз съм сам...

Francesca Woodman

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

Да бъда зной, да бъда скреж!
В подземни пламъци горях
и нивга никого не сгрях.
Без цел размах, без път стремеж!
В свръхземен студ се вкамених
и никого не разхладих.

Напразно, плаха гълъбица,
напразно се боиш от мен.
Ще бъдеш ти, с орел могъщ, с орел орлица...
И благослови тоя ден.

Francesca Woodman

Аз имам орлови нокте:
     и жар и лед - това са те
в ярка острота.
     Далеко... и високо... там,
     където аз живея сам,
     другарка в будна самота,
     ти в пламък ще се вледениш,
     под кървав студ ще изгориш.

Че с ноктете на орел,
     пронизал тая плът,
ще досегна твоя дух...
     Далеко от света, високо над прахът,
     в призвездния предел, -
зрение и слух -
     ще бъде в огън тая плът,
     а лед ще бъде твоя дух!

   И горко ще ридаеш ти,
   ще прокълнеш рождения си час:
   земята и небето ще кънти
   от твоя стон, от твоя глас,

   Тогаз ще дойде и часът
   за нашия задружен път:
   на моето безумие часът,
   за твоето блаженство кратък път!

Francesca Woodman

И грабнал те в ноктете си тогаз,
с тебе лих ще полетя;
   и както бурята премята
   заграбен лист, така и аз
бясно ще те завъртя
   между небето и земята.

   Онуй, което чакам сам,
   най щедро тебе ще го дам:
   в пиянство, в шемет над света
   блаженството велико на смъртта..

     И ще размахам пак крила
     без път, в пориви и стремеж,
вихър и мъгла,
     с нокте на хищник - зной и скреж...
     И ще размахам пак крила,
     понесъл горестно самин,
вихър и мъгла,
     за тебе споменът един.

   Напразно, плаха гълъбица,
   напразно се боиш от мен.
   Ще бъдеш ти, макар за миг, с орел могъщ,
             с орел орлица...
   И благослови тоя ден!

『ヘルタースケルター』予告編