Борис Роканов:ПОСЛЕДНИТЕ ТРИ ЧАСА ОТ ЖИВОТА НА ГОСПОЖИЦА ПАВЛОВА

                                                  

                                                                                                    

Ш-т, тихо, госпожица Павлова мастурбира.

Борис Роканов, който цял живот беше размишлявал върху древните пророчества от „Епосът на Гилгамеш”(ІІІ-то хилядолетие пр. Хр.) до византийски пророчества (хризми) на император Лъв VІ Мъдри ( 866 – 912 в. сл. Хр.), (наречен от съвременниците си и Премъдри), написа този поучителен текст за Свършека на Света, който с удоволствие предлагам на читателите на "Литературен вестник":
„Приживе госпожица Гея Павлова беше едно от милионите Гейчета на Земята, което никога през своя бурен, скапан и отвратителен живот не бе получавало и грам  удоволствие, само бе симулирало такова, и затова, няколко часа преди да умре,полуизлегната на протъркан диван, бясно мастурбирала, вперила поглед в избледнял постер на Айнщайн.  Госпожица Гея дишала тежко, дишането й приличало на дълбоко глухо стенание, което нараствало до рев. Щом движението на пръстите спирало, звуците преставали. Предполага се, че температурата също  била от значение затова дали недрата й ще „пеят” или не, защото колкото по-гореща била повърхността под пръстите, толкова по-силни били звуците.
Гея, така се увлякла с ръкоделието, че някъде под корема й се появила пукнатина. Разнесъл се гръмотевичен тътен, бедрата се разтресли, после вагината се издула, разцепила се и от дупката излетял дим, последван от искри, които подпалили близките дървета. Чул се упорит тътен,  последван от оглушителен гръм и накрая от нея се издигнал огромен облак вулканична пепел.
Час по-късно всички съседи на госпожица Павлова се събрали, за да наблюдават как от пукнатината се процежда нажежена до червено течна маса. Към полунощ в небето полетели 100 кубически километра скали, от разширяващата се дупка се издигали облаци слънчев вятър, а над пубиса й се извисил стълб, висок цели 36 метра. После изтекло море лепкава течност, която изведнъж заклокочила, при което вагината на госпожицата започнала отново да се издува като балон. Скоро се пукнала и към небето с фучене и рев полетяла гигантска струя от свистяща пара и вряща течност с височина около 220 метра. След секунди парата улегнала със съскане, течността се успокоила  и Гея притихнала до следващото изригване. За тези твърде опасни за здравето и живота на околните изблици бил виновен неуморимият кюстендилски изследовател Данте Петров[1], който, докато съзерцавал стореното,  се кръстел смирено и набожно мълвял името Господне.
Въпросният Данте твърди в една бележка, написана няколко минути преди госпожица Гея да го погълне, че винаги когато целува релефа между краката на госпожица Павлова, в продължение на няколко минути чува необясним звук , който  заглушава нормалната човешка реч. Това се случва особено често в тихи вечери след ветровит ден.
Звуците, описани от изследователя, не били нито от тайнствена церемония, нито от двигателя на странна машина. Пеенето той чувал от недрата на госпожицата.
Лошото в случая е, че госпожица Гея не реагирала като френската гражданка Нина Ковачева[2], когато някакъв мулат й предложил да разделят един презерватив[3], а приела на секундата презерватива заедно с пениса на господин Данте и след има-няма три минути, вагината на госпожицата така се привързала към пениса на уважаемия господин, че започнала да копае лехи, да сади пипер, да вади картофи, да полива домати,за да може да изхранва ненаситния Петров, да пафка цигари, да всмуква морета, да усуква въжета, да огъва сребърни лъжички за кафе от Франция, да гаси свещи, да отваря шампанско, да отвърта капачката на Карнобатска мастика, да мести трикрилни гардероби, да мята ножове и чаши, да носи куфари. Госпожица Павлова само едно не можела, не можела  да свършва сама. Затова изпитвала онова желание за мъжката сила на прочутия Данте, докато един зимен следобед не й писнало от него и буквално го изяла.
Десетина секунди преди да бъде погълнат, господин Данте съвсем случайно попаднал в естествения канал на госпожица Гея, и чак тогава на повърхността изригнал стълб от нагорещена лава, защото палавата госпожица така се затоплила отдолу, че част от нея започнала да се топи, подземният канал се изпразнил, после отново постепенно се запълнил с друга течност и процесът се повторил, и се потретил.
С пениса си божественият Данте движел, както би казала Красимира Джисова[4], цялата българска история. Все пак, госпожица Гея, освен историк-практик, била и тесен специалист по Османистика, и автор на множество статии.
Обикновено, когато се налагало да извърши тайнството с оплождането на госпожица Гея, господин Данте въздъхвал дълбоко, от лявото му око се отронвала тежка сълза, запалвал цигара, сръбвал малко домашна гроздова и чак тогава се почвало якото  брулене, блъскане, мачкане, мучене, блеене, пиукане,  разтрисане, задушаване. После се чувало доуточняващо проскърцване на матрак, после - обилно разливане, хъмкане, мънкане, гушкане, и накрая - българската история се изпразнила. 

Кратко описание на това, какво представлявала госпожица Гея приживе:

Ерозията  изваяла по тялото на госпожица Павлова фантастични форми. Чукала се - за да обясня, ще използвам израза на Коста Павлов[5] - като 70-годишна, макар да била попрехвърлила 80-те. Ерозията била оформила нежни куполи, два пъти по-високи от кулата на Айфел, които  Петров гледал с омерзение. Имало и друго - великолепните им багри се отразявали в огромен водовъртеж,  образуван в тясната пропаст между бедрата на Гея, наречен от ценителите врящото гърне.

Бедрата на госпожица Гея били бедра на изкусител, представляващи огромни тектонски плочи, прилепнали една към друга, които се движели постоянно, макар и много бавно. От това непрекъснато въртеливо движение се образували загадъчните червени дупки - входове към удивителни пещери и коридори.
 Доста често бедрата на госпожица Гея, които били земетръсна зона, се разминавали на косъм едно от друго и не се забелязвали никакви видими признаци на разрушения, но понякога твърде заоблените й хълмове  започвали да се приплъзват и търкат, отначало се чувало вяло пляскане, което постепенно нараствало до бурно и причинявало ритмичните тазобедрени олюлявания, мощни хаотични трусове и характерното рязко приклякане или светкавично отпускане по гръб, при което Петров изпускал нечовешки стон. Накрая се образували разломи, при което загадъчната вагина на госпожица Гея ставала дълга 1 050 километра, а дълбочината й достигала 16 километра. Зловещите гигантски пукнатини не се виждали, но на места имало белези, които, в зависимост от материята на бикините, напомняли за съществуването им.
Госпожица Гея Павлова била вярваща жена, тя вярвала, че на 23 декември 2012 светът ще свърши и тя - ще свърши с него. Госпожица Гея била начетена и високоинтелигентна, затова Свършека на света си го представяла като нагрята магма, която под огромно налягане се изтласквала нагоре, а горещата течност, извираща от недрата й била богата на минерали, а тези удивителни съединения понякога се отлагали върху гърлата и устните на доброволците и образували  комини. Тези комини, в зависимост от расата,  достигали внушителните 28 сантиметра, но обикновено били между 12 и 14 , в райони с преобладаващо жълто и бяло население.

23.12.2012, 12.15.32

Няколко минути преди да склопи очи, госпожица Гея плахо се  сгуши под огромното ми туловище и нещо ми обясняваше, но аз нито приемах, нито предавах, а само дълбаех ли, дълбаех, докато по средата на едно много важно изречение, внезапно спрях, постоях така известно време и изведнъж се пльоснах върху горката госпожица и буквално я размазах върху чаршафа. И тя свърши.”

Тук разказът внезапно прекъсва. Борис Роканов тъкмо се бил подготвил да продължи и някой почукал.

---

[1] Основно действащо лице от романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин двадесет и осем” на Борис Роканов

[2] Известна френска художничка от български произход, най-характерното за нея е, че живее точно срещу „Бобур”, Париж

[3] Госпожа Ковачева просто казала, че не си носи ножицата

[4] Поет, прозаик и преводач

[5] Известен български поет и сценарист

                                                                                                             

                                                                                                                                          брой 11, 21-27.03.2012

БОРИС РОКАНОВ: ТРИ ИСТОРИИ

http://www.youtube.com/watch?v=DNDEzdkyiuQ&feature=related
КАК И ЗАЩО МОНА ЧОБАН ПОСЕТИ ГРОБА НА ЛАФОНТЕН И ГО НАПСУВА НАЙ-БЕЗСРАМНО

В Парижкото метро много често се чуват гласове, които ясно обявяват социалното си положение и произтичащата от него нужда от помощ, а след задължителното „мерси”, притежателите на тези гласове любезно минават между седалките с чашка в ръка, в която дрънкат дребни монети. Минават, без никой от пътуващите да ги забелязва и без очакване за съчувствие или милост. Именно в този миг е разминаването на две вселени - тази на щастливия мравешки уют, и другата - на веселяшкото лекомислие.
Докато седях разсеяно и се опитвах да се слея със седалката, защото нямах никакви пари за даване, внезапно се сетих за вица, който разказа Нина Ковачева на парижкото гробище Пер Лашез. Там с нея и с Мона Чобан бродехме с чаши „Рикар” в ръка и празнувахме 24 май, след като бяхме нарецитирали до безпаметност гроба на Аполинер. Горкият поет, мъжки издържа пороя от българска поезия, който се изля отгоре му най-неочаквано. Издържа и вица на госпожа Ковачева, а именно: на кръстопът се срещнали мравка и щурец със „Запорожец”, щурецът попитал мравката накъде е тръгнала, а тя отвърнала, че отива да се труди. И щурецът отивал да се труди, в съседното село имало празник и им трябвал музикант. След година мравката пак вървяла към полето, а щурецът, вече с нов „Москвич”, отивал да свири в града. След още година, мравката - на къра, щурецът - с „Опел”. След доста години мравката и щурецът се срещнали отново на същия кръстопът. Мравката - все към полето, а щурецът - с нов „Мерцедес”. Тя първа попитала накъде се е запътил, а той се похвалил с предстояща работна разходка из европейските столици. Тук мравката не издържала и извикала: „Когато стигнеш в Париж, намери оня Лафонтен и му кажи да си ебе майката!”
При споменаването на Лафонтен, както си блееше безгрижно, Мона подскочи ентусиазирано и предложи да отидем до гроба му. Отсякох, че не мърдам никъде - с Нина вече сядахме срещу гроба на друг прочут мъртвец. Мона тръгна сама, не след дълго се върна зачервена и запъхтяна, и измърмори: „Казах му го. Да си ебе майката!”

http://www.youtube.com/watch?v=HMjQygwPI1c&feature=related

ВАРНА, ЕДНА ИЗЛОЖБА

Ваня, варненска бизнесдама, беше наела къща срещу хотел „Черно море”, чийто първи етаж представляваше най-шикозната галерия в града, а на втория беше разположила офиса си.
С въпросната госпожа се оказахме един до друг на пленер на Златни пясъци, по вечерно време, когато се яде и пие на корем. Поговорихме, посмяхме се, тя реши, че съм готин и ме покани да направя изложба в нейната галерия при много добри условия, осигурени откупки и символичен процент. Уточнихме дата и се разотидохме.
В деня за изложбата цъфнах с картините във Варна. С мен беше и художникът Георги Йорданов, за да ми качи картините. Галеристката чакаше. Галерията представляваше две огромни помещения, по-голямото, от които беше централното, със стълбище, което водеше към офиса на Ваня, а по-малкото беше отделено от другото. Пийнахме по чаша, посмяхме се и Ваня предложи да започваме с реденето, че време не останало, че пресконференция организирала, та утре цяла Варна да знаела какъв голям художник е Борис Роканов.
Както аз не бях виждал галерията до този момент, така и Ваня не беше виждала мои картини. Започнахме да внасяме платната, а тя гледаше и все сочеше към по-малкото помещение на галерията. Накрая всичките ми картини се озоваха именно там.
Ваня измърмори нещо от рода „все пак тук хора влизат”.
Изложбата ми представляваше голи разкекерчени жени в гигантски размери. Ваня се опитваше да запази спокойствие и да избере „нещо по-нормално” за централната зала. Предложи на Жоро да мисли, за да спасява положението. Той обаче не измисли нищо, Ваня изпадна в паника и тръгна да се качва в офиса с легендата „когато дойдат журналистите - мен ме няма, в командировка съм”.

Изложбата мина с невероятен медиен успех и никакви продажби. Дали заради цените? Сложих по 10 000 евро на мома.
„Ти продаваш ли бе, пич - ме попита тогава варненският график Петьо Маринов, - продал ли си една картина на такава цена?”
„На тази цена - не, но картините ми толкова струват” - отговорих.
Въпреки културния шок, с Ваня останахме приятели, правих още две изложби при нея и винаги по телефона ме предупреждаваше да не нося повече никакви откровени курви. Една за Варна била достатъчна.

http://www.youtube.com/watch?v=ph3h2IJAsgk&feature=related
С ГЕОРГИ ТРИФОНОВ В БУРГАС

Не знам как стана, най-вероятно след продължително пиене, с Георги Трифонов решихме той да открие изложбата ми в Бургас. След седмица Георги ми се обади, че ще използва транспорта на Захари Каменов, който по същото време щял да открива в галерия „Пролет”. Да не съм се притеснявал за пътуването, но предложи да променя или часа, или датата на моето откриване. Направо подскочих, приех предложението му като обида и пренебрежение - защо като се дублират изложбите ни, аз да променям, а не конкуренцията - Стоян Цанев, консултанта на „Пролет” и галеристката Пролетина. Казах, че ще помисля и затворих. След което изгубих нерви, време и не малко средства в преследване на идеята да не отстъпвам.
„Виж какво е положението и в Базата, че Захари ще води и немската, и белгийската си галеристки, плюс жена си, да не вземем да увиснем” - напомни Трифонов. И увиснахме. Базата беше блокирана от Стоян Цанев, въпреки че я бях ангажирал за деня на изложбата. С Георги Трифонов спахме в Созопол при някой си бай Марин, май така му беше името.
На следващия ден опаковах картините, натоварих ги на влака и осъмнах в Бургас. Видях, че положението е изпуснато и се обадих на пишещите братя по бургаските медии. Казаха ми „добре”, което в превод означаваше, „разкарай се”.
Купих от пазара 25 килограма ябълки, няколко връзки канап и 60 листа амбалажна хартия и отидох в галерия „Богориди”.
Собственичката Ружа беше колоритна жена, винаги готова за авантюри. За да се разбере за какъв човек става дума, ще разкажа как Ружа от Партията на пенсионерите взела гласовете на турските села в региона. На изборните бюлетини за народни представители госпожата била подредена след ДПС. Разбрала, че турците за улеснение гласуват с пръчки - където свършвала пръчката, там слагали кръст. Ружа се добрала до пръчките, скъсила ги и ги върнала обратно. Електоратът на ДПС гласувал за нея. Е, не влязла в Парламента, защото в останалата част на България партията й не взела гласове.
„Да не отваряш плод-зеленчук?” - попита Ружа, когато нахълтах задъхан от носенето.
„Това са поканите” - отговорих, а изобретателната Ружа зяпна. Наложи се да показвам. Завих ябълка в парче амбалажна хартия, завързах с канап и уточних мястото, където ще се прикрепи поканата. След което написах няколко реда за моето творчество с подпис от Свилен Блажев.
После наех манекенка от известна агенция да занесе обемистите покани по списъка на галерията. На следващия ден - пресконференция с идеята да натрием носа на Пролетина и Стоян Цанев.
В деня, когато Георги Трифонов и Захари Каменов пристигнаха, бях на първа страница и на трите бургаски ежедневника, за галерия „Пролет” нямаше и ред.
Захари пристигна в галерия „Пролет” в приповдигнато настроение (там ме беше курдисал Трифонов да го чакам), след него влезе Георги и като видя киселите физиономии на Стоян и Пролетина, и моето разсеяно изражение, се засмя и попита какво съм бил направил. И се започна. Захари лека-полека помръкна: ”Стига толкова. Сега отиваме да оставим багажа, че бабетата са уморени от пътя - посочи галеристките, които едва дишаха - после ще се разправям с Роканов. В Графичната ли сме?” - обърна се към Цанев. „Да” - и Стоян ги поведе. Тогава Георги ме погледна. „Глупости, аз съм я платил цялата за днес - блъфирах, а Георги кимна: - Ето го ключа.” - показах ключа, който не бях върнал, защото там ми беше багажа, и го разклатих пред очите на Цанев. Захари не издържа, хвърли чантите и се нахвърли на Трифонов: „Георги, какви ги прави Роканов, какво съм му направил, идвам да правя изложба в Бургас.” Тогава Георги стана, дойде до мен, взе ключа от ръката ми и го даде на Стоян Цанев. Всички ми се хванаха на блъфа, дори Стоян и Пролетина, които след този мой бургаски рейд, вече очакваха от мене всичко.
„Вие сте дошли за откриване на изложба на художник, но искам да ви предупредя, че Борис Роканов не е такъв...” - започна словото си Георги Трифонов, при което Ружа настръхна, изгледа го въпросително, а после и мен. Намигнах й, широко се усмихнах, и тя си сложи едно щастливо изражение, после изръкопляска, а публиката след нея. Трифонов продължи, като гледаше свирепо и мен, и Ружа, и залата: „Борис Роканов е завършен идиот, който се прави на художник...”. Отново бурни аплодисменти и окуражителни викове, при което Георги Трифонов първо помълча, после поривисто изпсува.
Тогава Ружа извика: „Аплодисменти за големия български художник Жоро Трифонов! Дайте една голяма ракия на художника!” - препълнената зала отговори с мощни аплаузи.
Така Георги Трифонов откри изложбата ми в Бургас. Бог да го прости!