Джордж Байрон: Тя иде като нощ красива

Henry Charles Bukowski

***

О, Слънце на бъзсънните! Звезда
меланхолична с блясък на сълза!
Безсилна срещу нощни тъмнини,
ти спомняш радостта от други дни.

Тъй миналото свети: светлина
сияеща, ала без топлина.
Среднощен лъч от спомен възкресен –
чист, но далечен; светъл, но студен.
превод: Любен Любенов

Ingrid Bergman

Тя иде като нощ красива

Тя иде като нощ красива
със чисти звездни небеса.
В лика й лъч и мрак разкриват
най-нежните си чудеса;
не като ден лъчи разлива —
като предутринна роса.

Ако отнемем от лъчите,
ще се загуби чарът прост,
който изгрява във очите
изпод къдрици-абанос,
където често пъти скрит е
невинен порив, мил въпрос.

И кротки, но красноречиви
по устните и по челото
се гонят блясъците живи
на дух, отдаден на доброто,
на чувства и на ум, щастливи
в единството си с Естеството.

1814

Из цикъл "Еврейски мелодии", 1815

превод: Евгения Панчева

Ezra Pound

Евтаназия  

Щом бремето най-после ме оттласне
в съня, със който мъртвите люлей,
Забрава, разпери криле безгласни,
над смъртния ми одър ти повей!

Да няма там наследник, ни приятел,
ни радост, ни приведен в мъка гръб,
ни някаква жена с коса развята
да чувства или разиграва скръб.

А тихичко в земята да си ида
без речи и без траурни цветя,
доволство ничие да не обидя,
със сълзи никого да не смутя.

И само любовта, глава склонила,
ако въздишките ненужни спре,
да би могла да вдъхне сетна сила
и в себе си, и в този, който мре.

Чудесно би било, душа, до края
да виждам само твоя ясен лик!
Дори самата болка във омая
на теб да се усмихне тоя миг!

Но не!… Ще се отдръпне красотата
като дъха на уморен бегач.
Поиска ли, разплаква се жената,
но след смъртта се губи този плач.

Тогава нека всички ме оставят
сам да умра, тъй както сам живях!
Страх от смъртта мнозина не познават,
Защо и аз не бъда като тях?

И все пак да вървя и да загина
там, дето всички трябва да вървят,
за нищото отново да замина,
де бил съм аз, преди да ме родят!…

Уви, ако в живота си отсъдиш
трохите-щастие сред скръб-море,
знай — както и да си или да бъдеш,
то никак да не си, е най-добре!

1812

превод: Цветан Стоянов

Isabelle Adjani

Филип Трифонов и Amy Winehouse за Борис Роканов

 Paris, 1990 by Bettina Rheims

                                                                               

Във "Великолепно стихотворение за Севилския бръснар и неговата мила леля" свиването на баталната метафорика, моделираща в рамките на експресионистичната поетика една силно диференцирана субектност, става за сметка на експандирането на метафориката на земята с нейните родово-колективистични импликации. Баталната метафорика на практика е изместена от центъра на текста, който се заема от пет строфи с компактна и синтагматично разгърната метафорика на разноликите топоси. От 4-а до 8-а строфа имаме вмъкнато стихотворение в стихотворението, въведено чрез ограничително отрицание на първите три строфи, кулминиращо в

Оказа се, че може и без пиене, както се оказва напоследък,
че възможно и без любовта.

Малко неочаквано след това снишило се хоризонтално-ембрионално въведение се явява в 5-а строфа означаването на говорещия във вмъкнатото стихотворение като "аз", при положение, че в трите първи строфи на стихотворението-рамка се говореше в 1 л. мн. ч. Властните им действия на мамене и призоваване преполагат някаква, макар и неясно артикулирана езиковост. Разноликите топоси в Борис-Рокановото стихотворение са изтъкнати като колективен субект на говоренето и чрез синтагматичната подредба, при която непосредствено след двата глагола в края на 5-а строфа, които бихме могли....и т.н.

(Филип Трифонов)



Сега стихотворението, ето го:

ФОНЕТИЧНО УПРАЖНЕНИЕ ЗА ЛЮБОВТА, ИЛИ
ВЕЛИКОЛЕПНО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА СЕВИЛСКИЯ БРЪСНАР
И НЕГОВАТА МИЛА ЛЕЛЯ

Защо, когато казвам бръснене,
ми се привиждат музиканти?
Румен Денев


Не знам какво се случва напоследък,
но хората много обичат да се убиват и да палят чуждото благополучие.

 

                                                           
1.
Ще започна да говоря празни приказки
и ще се опиянявам от изкуството на лявата ръка,
която търси дясната,
ще преведа поезията през кръстовището на Сточна гара,
през булеварда при 4-ти километър,
през Хисарлъка и ще спрем на “Ангел Кънчев”5 в Кюстендил.
Милата Поезия пак е овдовяла,
но гласът и все така е силен, очите все така са бистри,
онези там с лопатите работят, а ние с нея в леглото правим чудеса,
(вдовица, обаче нашата вдовица)
или нашето време срещу тяхното време,
или тяхното сбъркано време срещу нашето весело време.

Той е грозно погрознял,
тя е все така дръжлива.

                                                                               

 2.
Севилския бръснар е едно съсухрено старче,
и съвсем естествено е, че леля му отдавна е умряла,
но му се привижда вечер като млада –
той е бебето, което търси млякото на своята леля,
дори когато бръсне нощите и дните, той се носи като призрачен Сизиф
с десет километра оглупяла пяна
със сто и две изваяни крачета,
а над тях, каква осанка,
колко еротично днес се е изтегнала Луната –

да вземеш нещо, да събориш чаша, да убиеш осем часа,
да се претърколиш,
тези сладки стари грейки,
днес продават чудеса:


И още търся нейната любов,
която тя не знае къде е скрила, заспа и я остави някъде,
под възглавницата сигурно е любовта.
Какво да кажа за недоучилите майки, за техните бащи и майки,
за великолепните череши, за нисичката красота?

Днес ми се говори за мойте златни дъщери, за великолепните момичета
на тати.

(Намерих нейната любов забравена в една пазарска чанта,
подържах я в ръце,
после върнах я обратно в портмонето.)

3.
Те отказаха хляба и цигарите, за пиенето да не говорим, не пият вода,
обичат да пият ирландско уиски, или мислят, че обичат ирландско уиски,
затова не пият нищо, много скъпо го продават в магазините уискито.
Оказа се, че може и без пиене, както се оказва напоследък,
че е възможно и без любовта.

Добрата стара Англия, както изтърси един стар рокаджия от Поморие,
още става за това и онова,
отлежала, но добра на вкус,
(това го пиша само заради логиката на стихотворението –
аз не харесвам остарели жени).
Нещо е имало между тях, между стария рокаджия и старата Англия,
сигурен съм,
но нещото не е секс в никакъв случаи,
може би са яли качамак и са слушали блус, или подобни дивотии.
Сега уча английски, преподава ми един също толкова стар наркоман, завършил Руската,
това е почти същото като идеята да поживея два-три месеца в Истанбул,
за да поупражнявам английския.

Така.

Май че стихотворението трябва да завърши така.
  

Photo of Ezra Pound by Man Ray, Paris, 1923