ПО-СТУДЕНОТО ПАРЧЕ
Тя дойде на първата ни среща с рокля като устните безцветна,
донесла пясъка от морските полета да направи малък плаж,
да направи малък плаж в стаята, където
аз добре разбирам.
Нямам думи, нямам думи,
имам само малко леща
и една чиния пълна със ориз по селски.
Яхнала си прашен кон
и седиш уханна, дългокоса, примирена.
Преди тресеше циците на Ламартин,
сега не ги тресеш, защото вече никаква те няма.
Котката ще проговори и ще почне да те псува, псува, псува,
снегът рисува клоните, красиво ги рисува
и капе студ
и капе много студ със Вятъра Стихиен, със Северния вятър,
със вятъра на Смерча и Зъзнещия вятър.
Разделихме зимата на две
и на мен се падна по-студеното парче.
Растат цветя и въздухът трепти,
а аз добре разбирам
всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар