Борис Роканов: Необикновеното раждане на Лоренцо Гершон

http://www.youtube.com/watch?v=DNDEzdkyiuQ&feature=related

Необикновеното раждане на Лоренцо Гершон
„В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения.”
КНИГА НА СВ. ПРОРОК ЙЕЗЕКИИЛ, ГЛАВА 1.
   

   Господин Гершон се роди отгледано бебе, 102 килограма, 168 сантиметра, 64 години и три месеца. Само година и девет месеца го деляха от пенсия.
Ето какви необичайни неща се случиха, за да се стигне до това преждевременно раждане.
Да, наистина, на 23 декември 2012, неделя, 15 минути преди обяд, Лоренцо Гершон се роди след близо седем десетилетия тормоз върху крехката утроба на началната учителка госпожица Татяна Димитрова.
Първо, Лоренцо въобще не искаше да излиза от корема на госпожицата, защото се беше обзавел много добре. Имаше хладилник, телевизор, библиотека, полилей, нощна лампа, климатик, тенджери, чинии и какво ли не, а най-вече разтегателно диванче, на което спеше през нощта и се излежаваше през деня. И второ, защото не искаше да вижда никого.
И така:
Когато зърна белия свят, достолепният господин Гершон първо изрева на умряло от отвращение и погнуса, после се обезводни от реките сълзи, следователно поплака, похълца, похлипа, после изведнъж се умори, след което полегна за час в скута на госпожица Димитрова. След кратката, но ободрителна дрямка, вече свеж и отпочинал, господин Гершон изприпка до барчето, изпи двойно кафе, изпуши четири цигари, после се сети нещо и се затича към пловдивската библиотека. Може би за да зърне за миг миловидното лице на госпожа Венета Ганева или да върне книга, това никой не разбра, защото атомната бомба избухна в Цалапицасред алфа и бета- частици и господин Гершон се изпари. И после стана следното:

„Който е решил да забогатее за една година, по средата на годината го обесват!”

Нека се върнем малко назад.
Въпреки че Лоренцо Гершон беше начетен и фин човек, жилището, което по принуда обитаваше, беше доста занемарено и изоставено: тъмни входове, мрачни коридори, стаите приличаха на пещери, баните и тоалетните – на бункери. Пералнята беше стара, съветска и много често даваше накъсо, при което изгаряха и бушоните на клетата Татяна. Мивката, където Лоренцо се бръснеше и си миеше лицето, беше катраненочерна от половинвековната мръсотия2, а хладилникът, където господин Гершон си държеше сланинката и кромида, бучеше и виеше денонощно, понякога с трясък спираше, тогава кухнята3 се разклащаше, а заедно с нея и бедрата на Димитрова и се почваше една самба, румба, пасо добле, ча-ча-ча, а след финалното „Оле” директорът на началното училище, който я навестяваше сегиз-тогиз, се изхлузваше до госпожицата и наставаше тягостна тишина.
Та така:
Няколко секунди преди чудното раждане на Лоренцо началната учителка Татяна Димитрова с поглед на изкуствоведка гледаше снежинките, които тихо се стелеха по тихите пловдивски улички, а с другия си поглед – на амбулантен търговец, със завист разглеждаше отрупаните със сняг клони, които бяха много фешън в бялата си премяна. „Ето откъде се е пръкнала модата”, усмихна се загадъчно Танчето и се отнесе, сиреч заспа, после ненадейно се прозя, при което се събуди, затвори прозореца, каза едно страстно „Бър-р-р-р” от нахлулия студен въздушен фронт, разтресе палаво хан-ша и бедрата и чак тогава погали огромния като двустаен апартамент корем, където в момента все още живееше Лоренцо и слушаше радио „Хоризонт”.

М-да...

„Който предплати за рибата, ще я яде вмирисана!”

Е, това е историята, която искам да разкажа.
Ето за какво става дума.
Тъкмо беше окачил картината и на входната врата се потропа. Лоренцо се сепна, почука три пъти с крак, за да събуди уважаемата госпожица Татяна. Тя се стресна и после двамата се понесоха с „Ох” и с „Ах” към входната врата. Димитрова се залепи на шпионката и притихна. Разтри очи и пак се залепи. Отвън стоеше самият Пенчо Славейков и потропваше нетърпеливо с бастуна си. Госпожица Татяна припряно отключи и кого да види? Не Славейков, а пийналата поетеса Веселина Ангелова, която имаше някакъв роман с неродения й син и затова човек не можеше да се отърве от нея. Госпожица Димитрова отново разтърка очи и пак видя грозното лице на побърканата лиричка, от което стана ясно, че Пенчо Славейков й се беше привидял. След тази фатална заблуда госпожицата се намръщи, изхрачи се, наплю поетесата Ангелова и силно тръшна вратата. Съвсем ясно чу свличането и тупуркането по стълбите на лирично тяло, което се изсипа на улицата с трясък.
Госпожица Димитрова се притесни, загрижено се помота в коридора, после метна пренебрежително ръка, върна се обратно в стаята, седна, сложи си червената вълнена шапка и задряма.

И после се случи следното:

Без да подозира за трагичната си кончина и за факта, че скоро ще остави сираче, госпожица Татяна пишеше на дъската големи и малки букви. Точно в тази фатална минута под прозореца на училището мина кортежът на голямата литературна мафиотка Веселина Ангелова4, която пренасяше в скута си самоделно взривно устройство, с което имаше за цел да осуети премиерата на поетесата Станоева, като избие верните й почитатели, невръстните й сестри и нея самата, но когато колата подскочи на легналия полицай Мирчо Спасов, се чу изпукване, изчаткване, конски тропот, блеене на овце, врещене на ярета и колата избухна, а Веселина Ангелова се пръсна на части и полетя.
Главата й влетя със свистене в класната стая и удари госпожица Татяна по рамото, докато тя изписваше главното Г, и се изтърколи между краката й.
Госпожица Димитрова свенливо наведе очи и срещна влажния поглед на биологичния баща5 на малкия Лоренцо, който многозначително й намигна, събра устни за целувка и – а да каже нещо, на бърза ръка се спомина. След което госпожица Татяна така изпищя от радост, че паднаха керемидите от покривите на близките сгради. Но тази ненадейна радост й дойде в повече и госпожица Димитрова се строполи, развълнувана и доволна, пред екзалтираните ученици. „Отиде си мръсникът!” – поздрави се мислено тя и смъртта я отнесе.
От удара нероденият Лоренцо, който тъкмо бе надигнал с една ръка ракийката на Тушеви, а с другата – виличката, за да бодне доматче, разля ракията и се убоде по бузата, при което се уплаши и на бегом излезе от корема на майка си. Тя не успя да види достолепния господин с побеляла едноседмична брада, с мазна и рядка косица, с оредели зъби и подпухнало от пиенето лице, нейния малък Лоренцо.

И ето какво стана после:

Господин Гершон първо изфъфли: „Добър ден, ученици!” , после изхълца и горчиво се разрида. Когато сълзите пресъхнаха и хълцането изведнъж спря, Лоренцо изумено огледа класната стая, спря премрежен поглед върху трупа на непрежалимата си майка, после върху главата на биологичния си баща, завъртя се в кръг и хукна към библиотеката, за да зърне поне за миг миловидното личице на Венета Ганева от „Специални сбирки”, за да му светне за мъничко пред очите, но уви, не успя. Избухна гореописаната атомна бомба в Цалапица и светът приключи завинаги.
Та така, между другото, и Лоренцо Гершон умря.

1 Село на 17 км от Пловдив, на същото място е и пловдивското сметище, където се изхвърлят и балите на софийския боклук.
2 Приживе малкият Лоренцо беше изключителен мърляч.
3 Кухнята на Лоренцо Гершон се намираше точно зад стомаха на госпожица Димитрова.
4 По-горе описаната поетеса Ангелова няма нищо общо с литературната мафиотка Ангелова, странно съвпадение на имена.
5 Преди да стане жена, Веселина Ангелова беше мъж и се казваше Езра Гершон.