 |
| foto Wolfgang Tilmans |
"Външно еретиците са като овце: кротки, смирени и мълчаливи. Наглед лицата са им бледи от лицемерния пост. Дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко, за да не ги отличават от правоверните христяни, а вътрешно са вълци и хищници, както рече господ.“
Презвитер Козма, „Беседа против богомилите“
Двайсетина години преди да умре в схватка с пияния Наско, Изгубенастанка, тогава по мъж Боримечкова, бременна от много дълго време, се канеше да ражда бебето Доци, което наричаше на галено Силвестър. Мине, не мине време и тя се усмихваше и казваше на човека до себе си (независимо кой е и къде го е намерила: на опашка за чорапи, на опашка за банани или на опашка за банички) – навеждаше се, защото беше едра жена и всички други бяха доста по-дребни от нея, и казваше: „Силвестър току-що ме ритна...на мама сладура!“, или „Силвестър току-що пръцна...на мама сладура!“
Баща ми, по онова време вдовец (втората му жена починала преди година при раждане), хлътнал по Изгубенастанка, докато чакали на опашката за тикви. Той много ценял жените осми месец, а майката на Доци била излята по калъп за неговия мерак и някак неусетно той така се вдъхновил, че метнал Пописакова с тиквите на колелото и услужливо я закарал у тях, като поостанал известно време, близо месец, в къщата, където Изгубенастанка живеела сам-самичка, докато мъжът й, Стойко Боримечков се лашкал в лайнарката по селските пътища.
Имах Доци като роден брат, до момента, в който най-вероломно се възползва от беззащитната Виктория, а аз не можах, въпреки че имах къде-къде повече шансове от него. Ако Виктория беше весталка и живееше по времето на Тарквиний Стари, това безотговорно поведение на Доци щеше веднага да я прати в едно мазе, наречено Campus Scleratus, за да я зазидат жива, без храна, без вода, без ток и да предаде Богу дух на шестнадесет години. И да пропусне свалките, купоните, пичовете, сексуалната революция, наркотиците, дъртаците, сексуалния опит, различните конфигурации, сватбите, децата, кавгите, разводите, ежегодишните морета, екскурзиите, погребенията, компромисите, търсенето на заеми, търсенето на работа, мечтите по Америка и още, и още, и още; сегашна Виктория понеже не беше весталка и живееше в годините на развитото социалистическо общество се размина без фатални последствия. Просто се прибра на сутринта без гащи, а на следващия ден си замина по живо по здраво за София.
ГОСПОД ЩЕ РАЗПОЗНАЕ СВОИТЕ[1]
В момента, когато осемдесет и една годишната Марианка Кънева, правела стриптийз[2] в стаята на Мако Даков и точно при мятането на Excite 5206 сутиен уондърбра с оргинален дизайн – чашки с дантела, с нежни връзки отпред – изработен от 80% полиамид, 10% еластан, изплакало бебето Доци. Бил топъл и тъжен ноемврийски ден, но на Доци изобщо не му пукало кой месец е и колко градуса е тъжен денят. Искал само да яде и да спи (към този ред по-късно, когато стана мъж за женене, прибави: да пийне и да ебне) и да се гуши между циците на загубената си майка. Още от раждането Доци си бе постлал чергата, по която мина животът му.
След раждането баща ми изчезнал яко дим, за него Изгубенастанка вече била прочетен вестник, но затова пък съпругът Стойко започнал да я навестява ежедневно в Родилното и да я мъчи с цялото внимание, на което бил способен. А когато я прибрал вкъщи, този път с такси, си взел и дълъг отпуск, за да помага на младата майка. От което пострадала и Изгубенастанка, и селяните от Кюстендилските села:
ТЯ, защото не можела вече да понася неповторимия вкус на лайна, който се разстилал задълго на върха на езика, в лигавицата на небцето, носоглътката и горната част на хранопровода, когато му правела задължителната свирка за „Лека нощ“.
Поради факта че Стойко Боримечков упражнявал отговорна и рядка професия „Водач на специализирана мотоединица, улесняваща бита на трудовия селянин“, заради което тялото му изцяло било просмукано от този незабравим вкус;
ТЕ, защото – докато Стойко Боримечков се радвал на Изгубенастанка и бебето Доци – кенефите им прелели и те газели, освен в говежди, и в собствените си лайна.
Ето как едно раждане, допълнено с бащин ентусиазъм, съсипа граденото с поколения.
„Миличко, отсега нататък, каквото и да правиш, винаги ще си от наебаната страна“ – казала бабата на Стойко Боримечков на Изгубенастанка с намерение да я успокои, когато я метнали полуумряла от страх в линейката и по живо по здраво я пратили да ражда в старото Родилно срещу Чифте баня. Там изревал за пръв път Доци, сякаш знаел, че в градинката отсреща, след години ще извърши куп подвизи: кражби, измами, санжета[3], „тука има, тука нема“ [4] и други простотии от репертоара на дребния мошеник. Не минала седмица от чудното изреваване на кюстендилския Младенец, и както си лежала до тесния специалист Стойко, който доволен похърквал, Изгубенастанка се сетила за думите на умната баба и чак тогава разбрала нейната мъдрост, защото усетила дебелия хуй, както обичала да се изразява нейната начетена майка, да я подпира много здраво и видяла на лента един пропилян човешки живот (нейния), след което почувствала, че ако не се махне от тази вековна смрад до месец, той, дебелият, щял да я подпира и в кухнята, и на простора в двора, и в спалнята на Боримечкови, завинаги.
СТАНКИНИ ВЪЛНЕНИЯ
На втората нощ сред изписването от Родилното, както си лежала и се унасяла, изведнъж на Изгубенастанка й се приходило по голяма и по малка нужда едновременно. След като свършила работа в кенефа на двора и тръгнала да се прибира в стаята, погледнала в огледалото и с изненада видяла, че й е пораснала дълга коса и много дълга брада. Тя взела гребена от нощното шкафче и започнала да си реше косата. Доста време се ресала, година-две, защото косата й била цялата на топки, след това се заела с брадата – колкото повече я разресвала, толкова по-дълга ставала. „На пари е, Изгубенастанке, на пари е – шептяло в ухото й дяволчето Боби, което щяло да се роди след две години – колкото по-дълга е брадата, толкова повече пари ще имаш.“ И се започнало едно сресване: бавно, методично, спокойно, докато брадата й стигнала венериния хълм. На това място Изгубенастанка се събудила, опипала си лицето – от брада нямало и помен, косата й била със същата дължина, с която си легнала, а парите ги нямало. На другия ден си събрала багажа и изчезнала. Така бебето Доци останало само с баща, защото майка му се изпарила и започнала легендата.
ПОУЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ ЗА ТОВА, КАК ИЗГУБЕНАСТАНКА СЕ ОПРАВИ С НАХАЛНИЯ ЛИХВАР
Всъщност лихвар нямаше, Изгубенастанка си го беше измислила, просто защото страшно много й трябваха 3 000 лева. Хиляда – за любимия Наско, но не точно за него, а за неговия бивш интимен приятел Емо Цайса, когото Изгубенастанка (тайничко от Наско) беше издоила преди година и сега, когато Наско (също тайничко от Изгубенастанка) отишъл да иска заем за себе си, защото вече одъртялата Изгубенастанка му поомръзнала и му се налагало да плаща на млади и засукани барманки, за да го вдъхновяват за еженощните напъни на жаждата, не само за пиячка, Тертулианова. И както си плащал на Сиукса, на Лидка и Нина, изведнъж Наско се почувствал беден, останал без пари, и като прехвърлил през главата си стотина души за евентуален заем, се сетил за голямата си любов Емилио. Отишъл у тях, послушали музика, поцелували се и Наско направо попитал: „А бе, Цайс, дай ми една хилядарка на заем за седмица?“ – Емо първо се задавил, после се изсмял, после пак се изсмял и като му минал смехът признал на Наско за огромната загуба, нанесена му от Изгубенастанка миналата година и не му дал нито стотинка. „Сори, брато, ще страдаш!“ – приключил въпроса Емо и го тупнал за изпроводяк по задника. Тогава Наско припаднал и от гняв направо щял да умре, но дошла линейка, шофьорът му направил изкуствено дишане, метнал го на носилката и вътре лекарят го свестил с три по сто „Финландия“, напъхал му две шепи фъстъци в устата, пуснал Cat Power на Lived In Bars, после: Criminal на Fiona Apple и накрая: Какво Е Туй Нещо Дето Мяза На Онуй Нещо на Оркестър Бриз, като по този начин буквално го спасил. Тогава Наско – съживен, зачервен и потен, изскочил от линейката и се затичал към гарата, където на билетните каси от тридесет години работела Изгубенастанка. Изстрелял се дотам с намерението да й изяде джигера, да й строши главата, да я разчлени и да я даде в месарския магазин на бай Найден, та поне малко да си върне парите. Като съвсем забравил, че луна, кесия и жена се обичат пълни. Тези, дадени от Емо Цайса на Изгубенастанка 1000 лева Наско вече чувствал като свои, само той си знаел, какво му е минало през ръцете и краката в годините с Емо и нямал никакво намерение да му връща, каквото и да било. Нито спомени, нито пари. „Жесток човек, какво са за него 1000 лева!“ – си казал Наско в същото време, когато Изгубенастанка метнала „пет беш“[5] на трийсетина километра от Кюстендил в столовата на мина „Осогово“ и спечелила 1500 лева, после ги постискала, постискала и с едър жест ги треснала на маста, тоест заложила, прекръстила се нанабожно три пъти и почнала с молитвите: „Боже, Боже, ако ме обичаш, дай ми шест-пет или прати чифт четворки! Дай, Боже, дай ми парички, левове ми дай, Боже!“
Другите 2000 лева били за нея, за да може подобаващо да изкара Коледните празници. Подобаващо ще рече: едно пиле, телешки шол, свински врат, агнешко бутче, водка, ракия, вино, масло, кашкавал, банани, портокали, мандарини, три лимона, кисело мляко, прясно мляко, килограм сирене, десет яйца, кори за баница, кайма, домати, краставици, чушки, половин кило гъби печурки, водка, вино, ракия, бири, орехи, ядки, водка, вино, ракия, ориз, леща, боб, грах, водка, ракия, вино, бирички, моркови, кромид, чесън, ошав, сланина, водка, ракия, вино, бирички, червен пипер, черен пипер, чубрица, дафинов лист, джоджен, риба, оцет, олио, водка, ракия и т.н. Но парите ги нямало; те нямали крака да дойдат, когато Изгубенастанка ги викне, а тя отчаяно ги викала от седмици: „Елате, милички, елате, милички!“ Затова тя след дълбоки терзания си обула новите обувки и отишла направо в „Пауталия“. Там намерила сестра си заспала на една маса, сбутала я и казала: „Сиси, дай парите от дълбоките резерви, които къташ в сутиена, да помятам зарове със Здравко, Менде и Евгени, някакъв софиянец е дошъл и мизата е жестока, това ни е шансът; дай ги на мен, щото моят късмет е по-голям от твоя“ – и Изгубенастанка взела парите и на секундата извикала първо „шестици“, а после „четворки“. Цялата печалба реинвестирала – и съответно всичко загубила. Тръгнала си мокра и гладна, като оставила Сисито да се излежава в сладкарницата на „Пауталия“, и чак тогава й се родила необичайната мисъл: „А сега накъде?“ Повървели двете заедно с мисълта и – както често й се случвало, я забравила някъде, май в павилиона за цигари, където се опитала да вземе две кутии „Средец“ на вересия, а Гинчето като чула думата вересия я изгледала свирепо и не й дала нищо. И въпреки че фразата „хуйомиришеща путка“ все още е забранена в Английския парламент, Пописакова се изцепила пред Пощата: „Хуйомиришеща путка такава!“ Никой не й обърнал нула внимание, хората си вървели на потоци и въобще не се забелязвали, било двайстия ден от Световната финансова криза. Както си вървяла безотговорно и люшкала тъжно бедра на площада Изгубенастанка Пописакова изведнъж се спряла, застанала като гръмната по средата на улицата, където я застигнал този жизненоважен въпрос („А сега накъде?“) и горчиво се разридала. А в главата й, както винаги – празно. За да се сети какво точно си е мислила, Изгубенастанка започнала да си връща лентата от сутринта – от събуждането с болките в таза, за които първо допуснала, че са от ражданията, но после опипом схванала – била заспала върху вибратора, и вече будна Пописакова весело се засмяла и си казала: „Днеска ми е ден!“.
И така, докато Изгубенастанка измине пътя от спомена за ражданията през миналия век до снощната заигравка с вибратора и накрая – до идеята за лихваря, доста време минало. След пъшкането, охкането и ахкането с Джеимс Дийн, Марлон Брандо, Виторио Гасман, Марчело Мастрояни, Жан Габен, Антон Иванов, Георги Кирков, Димитър Благоев , Георги Димитров и Васил Коларов – Изгубенастанка успяла на няколко пъти да накъса чаршафите, да нахапе възглавниците, да порита по леглото и да свърши с: „Мила майчице! Божееееееееее!“. При спомена за новодошлите Тихонов и Смоктуновски, и особено за момента, когато лягали от двете й страни, нещо й просветнало в празната главица и многообещаващата идея за лихваря започнала да расте заедно с палавата банда, която безчинствала от часове в кревата й. Тази сутрин на Изгубенастанка повече пасвали терористи като Антон Иванов и Тодор Ангелов-Божаната , а не лигави съветски актьори, но нейсе. Накрая, когато всичко свършило, Пописакова успяла да понадигне изнуреното си тяло от леглото и да погледне учудено балконската врата. В случаите, когато бедната Пописакова гледала учудено врати, това означавало само едно, че в този момент Изгубенастанка задълбочено мисли. „Готово! Това е! Лихвар ми трябва на мене!“ Но лихварите в Кюстендил били кът, поради простата причина, че много често ги убивали. Тази идея за лихваря щяла да й донесе пари, не много, но достатъчно. За да може да получи толкова, колкото й трябвало от жалостивите и отзивчиви съграждани, на Изгубенастанка й била потребна версия. Защото кюстендилец никога не помага на сто процента, винаги помага на петдесет. И пак с много зор. Та лихварската идея, първоначално се сторила на Изгубенастанка много печеливша, после Изгубенастанка категорично я отхвърлила, а накрая сама се убедила и приела идеята с уговорки, защото първо – нямала друг изход, и второ – нямала и подходящ лихвар под ръка, когото да набеди. А и не искала да се самозалива със солна киселина за някакви си 3000 лева, за да й повярват. Да бяха поне пет! Но кой нормален лихвар би й дал такава сума и то на нея, на Изгубенастанка. И затова на милата Пописакова й се наложило да си измисли ненормален лихвар и то толкова ненормален, че да й даде заем две хиляди и петстотин, които във времето да станат шест.
А как го е намерила, по обява или с връзки, това щяла да реши в последствие. Жизненоважно било да го намери немедленно, както обичала да се изразява, предвид червената й порода. „Трябва да е дебел – казала си Изгубенастанка,– да е плешив, да е ехиден, на сериозна възраст да е, много едър, много внушителен, много мърляв, да е подозрителен и жесток.“ като изброявала наум качествата, които би трябвало да притежава нейният лихвар, Изгубенастанка веднага се сетила за Боби. „Той става за лихвар“ – си казала тя и веднага се обадила на въпросния господин. Той пък не вдигнал, защото вдигането на този номер означавало само едно, безвъзвратно изчезване на банкноти. А банкнотите, особено петдесетолевките, му били много мили. След десетина позвънявания със същия резултат Изгубенастанка се отказала, отново погледнала учудено към вратата, този път – към вратата на тоалетната,тогава мигнала червената лампичка и Пописакова се сетила за актьора от Кюстендилския куклен театър Пинко, който също се вмествал в изискванията за истински лихвар, само че бил по-дребен, но затова пък – по-жесток. Бедната Изгубенастанка Пописакова веднага го набрала. Пинко вдигнал, напсувал я, но когато разбрал, че ще обръща безплатни водки по заведенията, казал: „Добре, къде да се видим, Изгубенастанке?“
„В „Найлона“. Защото само там съм на тефтер“ – му отговорила веднага тя.
Изгубенастанка взела такси до кюстендилското ъндърграунд заведение. Понеже нямала дребни, а и едри нямала, направила една свирка на шофьора, после си поръчала голяма водка на бара и доволна зачакала Пинко, когото скоро щяла да курдиса в главната роля на свиреп лихвар.
А версията за Пинко в ролята на лихваря била следната: Изгубенастанка взима от Пинко преди година 2500 лева с условие да ги върне до месец, шест месеца плаща само лихвата, след това спира всякакви плащания, а сумата за връщане набъбва до шест хиляди. След половин година, в която Изгубенастанка не плаща нищо, лихварят й дава две седмици да му се издължи. Следват заплахи с юнаци и бой, които изкарват и малкото акъл от главата на Изгубенастанка. Дошъл и Пинко, по разбираеми причини, пеш. От година не ползвал такси, заради неприятния факт, че последният път му се наложило да издува бузи върху пениса на един дупничанин, а той дупничаните ги мразел в червата си, както между впрочем ги мразели и всички кюстендилци.
Бившата звезда на Кюстендилския куклен театър „Комсомолец“, понастоящем пенсионер, седнал плахо на бара до Пописакова и започнала мълчаливо да вади от джобовете си не пари, а:
1. Картечен пистолет „Стечкин“, с практическа скорострелност , ненадвишаваща 80 изстрела в минута, на къси редове с 9 mm патрони Makarov и с размери: обща дължина: 225 mm, дължина на цевта: 140 mm, тегло: 1030 g, бразди: 4, дясна посока на въртене и вместимост на пълнителя: 20 патрона;
2. Пистолет със свободен затвор, но изключително тънък, без външни издатъци, така че да може лесно да се скрие. PSM, стрелящ с необичаен патрон във формата на гърло на бутилка, който не се отличавал с особено висока скорост, но напоследък постъпвали сведения за забележителна пробивна енергия на куршума по отношение на някои конкретни типове бронежилетки. Бил специално предназначен за силите за сигурност на Съветския съюз и бил любимата играчка на офицерите от ГРУ, той се търгувал широко на черния пазар, именно по този начин „малокалибреный“ попаднал в ръцете на Пинко. Зареден, пистолетът сега лежал на сантиметри от водката на Изгубенастанка, а Пинко многозначително се вторачил в барманката Сиукса, която на свой ред побързала да налее чаша българска водка с три ледчета, да пусне да се оттече чешмата на бара, да напълни халба от оттечената вода и да сложи двете чаши на бара. „Мерси, пиленце!“; при „мерси“-то на Пинко Сиукса попитала, като гледала изплашено Изгубенастанка: „На твоята сметка ли да пиша водката, Бубе?“. Потърпевшата кимнала. Ето и някои важни характеристики на този малък звяр, PSM (малокалибреный): Патрони: 5.45 mm съветски пистолетен патрон Размери: Обща дължина: 160 mm Дължина на цевта: 85 mm Тегло:460 g Бразди: 6, дясна посока на въртене Вместимост на пълнителя: 8 патрона
3. „Токарев“ модел „ТТ-33“ (образец 1933 г.). Пистолетът използвал системата на Browning с наклоняваща се надолу цев за заключване на затвора по време на изстрел, както и необичайна конструкция на чукчето, пружината и други компоненти, обединени в модул, монтиран в задната страна на ръкохватката, който може да се снема. Приемникът на пълнителя е машинно монтиран към ложата така, че леки деформации на пълнителя не могат да попречат на подаването на патроните. През 1933 г. конструкцията е модифицирана, като фигурните изрези за заключване на цевта са оформени изцяло около нея, а не само в горната й част. Патрони: 7.62 mm съветски пистолетен патрон ( може да се използва и 7.63 mm Mauser) Размери: Обща дължина:196 mm Дължина на цевта: 116 mm Тегло: 840 g Бразди: 4, дясна посока на въртене Вместимост на пълнителя: 8 патрона
4. Стоманен нож NL4 Frej. с дължина на тялото 244 mm, дължина на острието 130 mm и тежина 190 g, още един
5. Стоманен нож модел NL3 Njord дължина 268 mm, с острие 150 mm, малко по-тежък от първия, но по-балансиран и много ефективен при близък бой, тегло: 280 g
6. Нож А2 с дължина на тялото 325 mm, на острието – 202 mm, тежък като първият NL4 Frej, 190 g
7. Panga Machete (което Пинко извадил от крачола си), направено от карбонова стомана с дължина на острието 640 mm, и понякога Пинко ходел до моргите да се упражнява.
Кюстендилският кукловод тропнал всичко това на бара пред погледа на изумената публика, а в ролята на изумена публика били: Вожда, Топа, Циклопа, Сопата, барманката Сиукса, братята Йончеви, бармана Блондинката (който чакал да свърши смяната на Сиукса), тристaкилограмовият бизнесмен Чанков, дърворезбарят Вандала, графикът Мазнев, пияният доцент Жеков, още по-пияната авангардистка Роменска с гаджето си, леко пийналият Тони; дребният урод Генадиев, пияната като горски змей челистка Теодора плюс една много развеселена певица по корабите, самотна майка, чието дете гледала нейната майка някъде в Добруджа.
С две думи, кюстендилският артистичен ъндърграунд, ококорил очи.
„След последния случай с дупничанина, все така въоръжен ходя и пак избягвам такситата, Изи“ – обърнал се към Изгубенастанка Пинко и заредил „ТТ-33“ като обърнал дулото към широко отворената врата на заведението, сякаш очаквал ей-сега, в този именно момент, цялото мъжко население на Дупница строено и натопорчено пред бара.
„Ако Пинко ходи така въоръжен, заради една свирка, тогава аз трябва да ходя постоянно с гаубица“ – помислила си Пописакова и широко се усмихнала.
Изпили по една водка, после втора, а когато започнали третата и двамата в един глас казали: „Та....“ – и се спогледали. Така се гледали дълго време, казали още веднъж: „Та...“ – и след кратка пауза Изгубенастанка изстреляла, като преди това обходила с възбуден поглед блестящата от търкане мъжественост на Пинко: „Пинка, трябват ми спешно 6 000 лева.“
„Ако я караш така, няма нищо да спечелиш, освен един жалък хуй, Изи – започнал хем отдалече, хем твърде спокойно Пинко, като нежно прокарвал пръст по острието на чудесно балансирания и подходящ за работа при всякакви условия нож А2 – ти затова ли ме извика, скъпа? Че спешно ти трябват 6 000 лева?“ – попитал благо актьорът, а очите му казвали: „Ще ти еба мамата, ще е ти разпоря корема, ако е това!“.
Въпреки че била природно тъпа, Изгубенастанка разбрала:
а) и б) че е сгазила лука с Пинко и той хептен е полудял
в) че е сбъркала човека, защото лихварите не са толкова луди, а и имат пари
г) и д) че трябва бързо да си ходи, ако не иска нож А2 да й помогне да реши завинаги въпроса относно жизненоважната сумичка.
И след като отново се убедила колко слаби създания са мъжете, а жените, както пишело в списанията, са по-силният пол, Изгубенастанка благодарила на Господ, че се е родила жена и се изнесла скоропостижно от бара. Щом излязла жива и здрава на улицата, Пописакова си плюла на петите и чак при Полицията вдигнала ръка за такси. В колата отново платила в натура, но този път с чувство и патос. Патос, защото шофьорът бил по-млад, по-твърд и по-чист. Когато се прибрала, Изгубенастанка не намерила своя възлюбен Наско. „Трябва да откажа такситата и да се омъжа за милия мой, ненагледен Наско“ – си казала Изгубенастанка и доволна се отпуснала в леглото. Тъкмо се унасяла и на вратата се позвънило. „Няма да отворя!“ – казала си Изгубенастанка и отворила.
ИЗГУБЕНАСТАНКА РЕШАВА ДА УМРЕ
Щом отворила вратата, Пописакова без да губи и секунда се хвърлила на врата на любимия си мъж (още й държали влага оралните упражнения върху младия левент от „Щастливо такси“, а и своевременно искала да предложи брак на любимия Наско като най-безсрамно му се отдаде пред погледа на омразните съседи). В същото това време (малко преди отварянето на фаталната врата), Наско, също искал да й предложи брак и стискал в ръката си много скъп годежен пръстен с диамант, току-що свален от пръста на палавата бохемистка[6] Валерия в тоалетната на „Хамбара“. При превъртането на ключа в бравата, баш театралът тъкмо паднал на колене и се готвел да запее арията на Семкаря от „Опера за двадесет и три гроша“, написана от бургазлията Иван Сухиванов и да вмъкне преди арията с изнасилването изречението: „Изгубенастанке, омъжи се за мен“.
Докато осмислял тези екзистенциални въпроси, Наско приел еротичния полет на Пописакова като опит за убийство, при което силно я блъснал в стената. Тя, без да разбере за какво точно я блъскат, го изритала между краката и напсувала безразлично и отчуждено. Като в същото това време, след като го повалила, се досетила нещо и пак се хвърлила да го целува, прегръща, разкопчава и бърка дълбоко в гащите.
Наско, изненадан от чевръстите й движения, се сгърчил от ужас и болка, защото Изгубенастанка го хванала с две ръце за ташаците, които малко преди това залепила с шут за тазобедрените му стави и започнала да ги масажира. Наско, с пияната си глава очаквал друго, да ги стисне в шепите и да го довърши, а не последвалото: галене, гукане, език в лявото, език в дясното ухо и после едно редуване на ушите, че му се завило свят, смучки на врата, смучки на гърдите, смучки по корема, а накрая като му засмукала и малката пишка, Наско разбрал, че му се е разминало – точно днес няма да се мре и лениво се отпуснал назад като изцедил от косматите си гърди една трепетна въздишка. След което бързо се окопитил и почнал с млатене, газене, душене, дотогава докато майката на Доци предала Богу дух с огромно облекчение. А мерзката й, досадна душичка запърхала безгрижно с крилца към божиите селения. Душицата й се реела така безгрижно, защото най-после Изгубенастанка се бе отървала от нахалното безпаричие, което много я мъчело приживе. По някое време Наско се уморил, прегърнал Изгубенастанка и блажено захъркал върху големите й, меки и топли (все още) гърди. Така Доци първо остана сирак, после започна да продава сутиени в градинката на Чифте баня и накрая си го вкара там където не трябваше на милата Виктория, с което съсипа живота й. По този сърцераздирателен начин Изгубенастанка умря по непредпазливост, т.е. самоуби се чрез ръката на любимия Наско и се оправи с бруталния лихвар Пинко, който не знаеше нищичко за тази си роля и в момента, когато Изгубенастанка умираше, той си чистеше стоманения нож NL4 Frej и разучаваше монолога на пияното зайче от пиесата „Зайчето и бухала“ на Витята Самуилов, който всеки момент щеше да донесе водката и мезето. Но въпреки това и за да не се почувства съвсем прецакана, Пописакова и от отвъдното показала сочния си среден пръст и щастливо извикала: „На, Пинко, на!“.
[1] Когато попитали абат Арно, който стоял начело на кръстоносците при похода им срещу катарите в Южна Франция, как да различават католиците от катарите. Той отговорил следното: „Убийте ги всичките, Господ ще разпознае своите”. Това се случило на 22 юли 1209 година при превземането на град Безие. Равносметката: 20 000 избити.
[2] Марианка Кънева не е знаела, че първата стриптийзьорка била библейската Саломе, живяла преди около две хиляди години, ако по някакъв начин го беше разбрала, щеше да направи на другаря Даков нещо друго
[3] Вид заплащане с пачка пари, при което горната и долната банкнота са истински, а по средата вестници; през 90-те това кюстендилско изобретение се възприе и от софийските мошеници и те го нарекоха „кукла”
[4] хазартна игра с три кибритени кутийки, целта е да се познае под коя е топчето
[5] Термин от играта на зарове
[6] Литературовед славист
Няма коментари:
Публикуване на коментар