"Навярно трябва да се хиперболизира образът на света, за да разберем колко е дълбока тинята, която газим – като се започне от по-далечната история, мине се през застоялите мочурища на лелеяното „зряло социалистическо общество” и се стигне до днешното нерадостно риалити шоу. По същия начин на нивото на междуличностните отношения. Толкова наслоени щампи, толкова стереотипи ни сковават – и той: направо с чука, всичко ще разбива. А всъщност май просто му се ще да го обичат и да му се възхищават. Става въпрос за главния герой от романа „ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ” – който впрочем се казва Борис Роканов, но не бива да го бъркаме с автора.
Невероятна смесица на класически разказ с обрати от ежедневната реч, сред които току се пръква някоя алюзия от световната литература или гангстерска история, реално разпознаваеми лица се забъркват във фантасмагорични авантюри, убедителни именно със своята абсурдност.
Смешното изскача от самите ситуации, сякаш точно там, където най-малко го очакваш, често пъти резултат от общоприета баналност, на която никой до момента не е обръщал внимание.
Аз не съм див, но мнението на хората е такова – казва героят Боби в Книга първа „ДЕМОНИ” от романовата трилогия „ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ”.
1 коментар:
"Разбрах,защо Светла Кьосева казва, че„ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ”е най-красивия роман в България след Втората световна война. Просто го прочетох."
Тома Марков, "Новинар"
Публикуване на коментар