Борис Роканов: ИСКАНЕТО

софия лорен

                                              

Като е измислен, като е опипан със ръка
животът е красив:
погледнеш ли го – спира да върви, 
погледнеш ли го – продължава.
И няма го
и има го – живот.
Река тече покрай стената, мост 
по целия ми дом е вдигнат,
по стъклените рамки зад пердетата в хола 
се плъзгам с цяло тяло 
и бърша с топли длани на дъха следите. 
Живота можеш да си пропилееш 
заради очакван звук – 
аз исках и дойде, обаче искането 
продължава.
Да стъпиш на крака – ще стъпя.
Наблизо съм, а ще съм далече:
Ти си Вятър. 
Аз съм вятъра,
анонимен засега.