Portrait of Marcel Duchamp by Man Ray, Paris 1921 |
* * *
Той още помни моя стар чепик,
подметките с протритото величие;
а аз съм той: тъй също многолик
и тъмнокос, с Давид-гора гранича.
подметките с протритото величие;
а аз съм той: тъй също многолик
и тъмнокос, с Давид-гора гранича.
В белтък и тебешир от оня склон
се спущат стръмни улици-хитряги;
Балкон-наклон-подкова-кон-балкон,
чинари, бавни брястове и впрягове.
се спущат стръмни улици-хитряги;
Балкон-наклон-подкова-кон-балкон,
чинари, бавни брястове и впрягове.
Извити букви, женствени на вид,
блестят с опияняваща позлата...
Градът напуска крепостния зид
и тръгва след стареещото лято.
блестят с опияняваща позлата...
Градът напуска крепостния зид
и тръгва след стареещото лято.
1937
В превод на Людмил Люцканов
Carla Gugino |
В густую падают траву.
Когда б не смерть, то никогда бы
Мне не узнать, что я живу.
Вам до меня какое дело,
Земная жизнь и красота?
А та напомнить мне сумела,
Кто я и кто моя мечта.
Няма коментари:
Публикуване на коментар