Blondie или историята на Debbie Harry плюс Салваторе Куазимодо

 

И НЕНАДЕЙНО ПАДА ВЕЧЕРТА

Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч:
и ненадейно пада вечерта.

Вечност 

И дните са
развалини
а топла
е земята
кристален звук
е тишината
Денят премина
под дъгата 

 

ДВИЖЕНИЕ НА СВЕТИЛА И НА ПОКОЙ
И ако радост, бликнала от мен, те покори,
тя възел е от сенки.
Единствено мълчанието утешава
сега: не ни засища
менливото лице на хълмове и въздух,
и нека светлината да върти
все тези празни небеса
на границите с мрака.

Движение на светила и на покой,
нощта ни хвърля в скоротечната
измама: камъни, които бързеят
изсмуква из ждрелата.

В съня ти още спят деца:
навремени аз също чувах вик
да се разпуква и налива плът;
и плясък на ръце и глас един
да ми разтваря сладости незнайни.

 Превод от италиански: Драгомир Петров

Влади́мир Набо́ков: СТРАННИК БОЖИЙ

1950’s

                                                                  

О, Боже на звезди и пътища,
на гръм и ветрове,
на облаци и лунни сънища,
на горски духове,
ела, за да удавя цялата
зора в стакана свой,
да се разлюшка в такт махалото
на звездния покой
и да се върна пак във детството,
при синята гора,
при птиците, над мен надвесени
с опалови пера.
Дни бавни, селски дни изчезнали
от моя слънчев свят…
Лъчи като решетка везана
върху паркета спят.
Там, в оня дом с бреза, запалена
от златни светлини,
там искам да дочакам залеза
на земните си дни.
Там, в стар халат, с очи изплакани,
в безсъние и мрак –
да гоня детските си влакове
със своя скитащ влак.
И да ми шепне бавно заникьт:
— Роден си ти за път;
единственият рай на странника
е в неговата гръд,
където и да е под лунните
простори на света,
по гарите или по шумните
пристанища в нощта.
О, вечен глас и вечно скитане
на моята душа!
В чужбина пъстра запокитена,
с какво да я теша?
Смирен се взирам през прозореца
как свети като кръст
наяве истината горестна:
съня за руска пръст.

1927

Gloria Swanson

Борис Пастернак: Жарава бронзова в мангала…

foto Jeanloup Sieff

                                           

Жарава бронзова в мангала —

сред парка бръмбари искрят.

До мойта свещ недогоряла

цъфтящи светове висят.

И както в непозната вяра —

аз преминавам тъй в нощта,

където зад топола стара

се крие лунната межда;

там — явна тайна — вир се мярка,

там шепне ябълков прибой,

наколно жилище е парка

и в свода се оглежда той.

1912–1928

превод от руски: Кирил Кадийски

Aislinn Ash Sands, 1963