Калина Ковачева: Безлунна, бездънна - без кучешки вой...

Olivia Wilde

                                                                      

* * *

Безлунна, бездънна - без кучешки вой...
Така ще осъмна - немигнала никак.
Пак чука сърцето. Но вече му свикнах.
И пия кафета. Но нямам покой.
Аз искам да ида.
Високо ли?
Нека.
Зная всички цени, даже - свойта цена.
По е ниска от тази пътека (пътека ли
или ивица светлина?)...
Но защо не ме пускате, със какво сте ме вързали?
Светове, и луни, и звезди, и галактики
са за мен. Те ме викат и бързам.
И не мога да чакам.
Но защо не ме пускате?
Боже мой, разписания,
точни срещи, пари, безпаричие, стихове -
та това ли е моят живот?
Срам ме е.
На какво приличам!
Изтъняха ми клетките, изпилиxа се нервите - чувствам го.
И живея така - ден за ден, час за час. Уморена съм.
А прелита край мене, през мене, над мене русата
необятната, скъпата, родна - Вселената.
Искам всичко да знам. Да го видя. И срещна.
Аз съм друга (дано!) - по-различна, голяма съм.

В "Младост-две" радиаторът пари. Горещо е.
Утре трябва да плащам наема.

위안부의 슬픈현실 꼭 보세요

 
* * *

Вие казвате - лични!
Е, добре, но нали
лично аз ви обичам,
лично мен ме боли,
щом танцувате леко
и модерно - във такт,
щом за гений е сметнат
гениален глупак,
щом воюват на север
и стачкуват на юг
(както моите нерви
все воюват - напук),
нали в мене се цели
бързоходният рак
и сто пъти дневно
ме пробожда инфаркт...
Този свят беше други
в моя сън за света
и сега ми е трудно
да го сторя мечта.
Този свят ми е личен.
Не спорете със мен.
Безрезервно отричам
всеки ваш аргумент.
Има някой засегнат?
Може.
Звънка капчук.
А в земята ще легна
лично аз.
А не друг.



                                                                  

위안부의 슬픈현실 꼭 보세요

* * *


Ива Заники
с плътния си глас.
И отнийде - никой.
Всъщност - само аз.
Точно аз. Сега и
в следващия ден.
Няма да избягам.
Да попадна в плен.
Няма да предавам.
Нито - да продам.
Само аз оставам.
Още кой? Не знам.
Сбогом - като спомен.
Сбогом - като жест.
В моя дом бездомен.
Утре? Или днес?
Само аз оставам.
Нищо. Но боли.
Стъпки отминават.
И дъждът вали.
Само аз. Нима съм
бедна в този ден?

А ако остана
без самата мен?...

Kenneth Brannagh and Helena Bonham Carter in Frankenstein

Лао Дзъ(老子) или Лин Ар Дан(李耳聃): Из 道德經, Dao De Jing

위안부의 슬픈현실 꼭 보세요

Самостойно и неизменно.
Вездесъщо е и всеподвижно, ала неизтощимо.
Може да е майка на Небето и Земята.

+++

Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ.



Laura Antonelli



+++

Тъй

Пътят дао е велик,
Небето е велико,
Земята е велика,
и Човекът също е велик.
Във вселената има Четири Велики
и Човекът е едно от тях.
Човекът следва Земята.
Земята следва Небето.
Небето следва Пътя дао.
Дао - онова, което е.



Lauren Bacall


+++

Достоверните слова не са красиви.

Красивите слова не са достоверни.
Добронамерените слова не са риторични.
Риторичните слова не са добронамерени.
Знаещият човек не се самоизтъква.
Самоизтъкващият се човек не знае.



In the summer of 1956, photographer Alfred Wertheimer gained fly-on-the-wall
access to Elvis Presley just before the musician became a superstar.

+++

Когато всички узнаят, че красотата е красива,
това е грозно вече.
Когато всички познаят доброто като доброта,
това не е добро.
Тъй явното и неизявеното едно от друго се пораждат;
трудното и лесното взаимно се създават;
дългото и късото взаимно се сравняват;
високото и ниското взаимно се допълват;
звучно и беззвучно взаимно хармонират;
предишно и следващо взаимно се редуват;



John Lennon

+++

На този свят няма нищо по-меко и по-слабо от водата. Но да подчини твърдото и неподатливото, тя няма равна на себе си. Всеки знае, че слабото побеждава силното, че непреклонният отстъпва пред добродушието – всеки го знае и все пак никой не се съобразява с това.



Silvana Mangano