 |
| Olivia Wilde |
* * *
Безлунна, бездънна - без кучешки вой...
Така ще осъмна - немигнала никак.
Пак чука сърцето. Но вече му свикнах.
И пия кафета. Но нямам покой.
Аз искам да ида.
Високо ли?
Нека.
Зная всички цени, даже - свойта цена.
По е ниска от тази пътека (пътека ли
или ивица светлина?)...
Но защо не ме пускате, със какво сте ме вързали?
Светове, и луни, и звезди, и галактики
са за мен. Те ме викат и бързам.
И не мога да чакам.
Но защо не ме пускате?
Боже мой, разписания,
точни срещи, пари, безпаричие, стихове -
та това ли е моят живот?
Срам ме е.
На какво приличам!
Изтъняха ми клетките, изпилиxа се нервите - чувствам го.
И живея така - ден за ден, час за час. Уморена съм.
А прелита край мене, през мене, над мене русата
необятната, скъпата, родна - Вселената.
Искам всичко да знам. Да го видя. И срещна.
Аз съм друга (дано!) - по-различна, голяма съм.
В "Младост-две" радиаторът пари. Горещо е.
Утре трябва да плащам наема.
 |
| 위안부의 슬픈현실 꼭 보세요 |
* * *
Вие казвате - лични!
Е, добре, но нали
лично аз ви обичам,
лично мен ме боли,
щом танцувате леко
и модерно - във такт,
щом за гений е сметнат
гениален глупак,
щом воюват на север
и стачкуват на юг
(както моите нерви
все воюват - напук),
нали в мене се цели
бързоходният рак
и сто пъти дневно
ме пробожда инфаркт...
Този свят беше други
в моя сън за света
и сега ми е трудно
да го сторя мечта.
Този свят ми е личен.
Не спорете със мен.
Безрезервно отричам
всеки ваш аргумент.
Има някой засегнат?
Може.
Звънка капчук.
А в земята ще легна
лично аз.
А не друг.
 |
| 위안부의 슬픈현실 꼭 보세요 |
Ива Заники
с плътния си глас.
И отнийде - никой.
Всъщност - само аз.
Точно аз. Сега и
в следващия ден.
Няма да избягам.
Да попадна в плен.
Няма да предавам.
Нито - да продам.
Само аз оставам.
Още кой? Не знам.
Сбогом - като спомен.
Сбогом - като жест.
В моя дом бездомен.
Утре? Или днес?
Само аз оставам.
Нищо. Но боли.
Стъпки отминават.
И дъждът вали.
Само аз. Нима съм
бедна в този ден?
А ако остана
без самата мен?...
 |
| Kenneth Brannagh and Helena Bonham Carter in Frankenstein |
