ИСТЕРИЧНО СЕЛО: Boris Rokanov

Показват се публикациите с етикет Boris Rokanov. Показване на всички публикации

неделя, 1 юли 2012 г.

Ноам Чомски: 10 начина да Ви манипулират

1. Отвличане на вниманието. „Постоянно се отклонява съзнанието на хората от реалните социални проблеми, превключвайки ги към теми, които нямат реално значение. За да постигат такъв резултат, според който гражданите да са винаги заети с нещо и да нямат време да мислят, от полето – в кошарата, както и всички други животни ( цитат от книгата „Тихо оръжие за тихи войни“).

2. Създават се проблеми, а след това се предлага начин за решаването им. Този метод е наречен „проблем-реакция-решение.“ Създава се проблем, един вид „ситуация“, разчетена така, че да предизвика реакция сред хората, така че те самите да поискат приемането на мерки, които са необходими на управляващите кръгове. Например, допускане на ескалация на насилие в градските райони или кървави терористични актове, с цел гражданите да изискват приемането на закони, насочени към засилване мерките за сигурност и политики, засягащи гражданските свободи.Или да се предизвика икономическа криза, за да се приеме като необходимо зло нарушението на социалните права и съкращаване на социалните услуги.

3. Методът на постепенното прилагане. За да се постигне приемането на непопулярни мерки, е достатъчно те да се въвеждат постепенно, ден след ден, година след година.Именно по този начин бяха наложени принципно нови социално-икономически условия (неолиберализъм) през 80-те и 90-те години на миналия век. Минимизиране на функциите на правителството, приватизация, несигурност, масова безработица, заплати, които вече не осигуряват достоен живот. Ако това се случи по едно и също време, най-вероятно би довело до революция.

4. Отлагане на изпълнението. Друг начин да се прокара едно непопулярно решение е да се представи като „болезнено и необходимо“ и да се получи в един момент съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е хората да се съгласят на жертви в бъдещето, отколкото в момента. Първо, защото това не се случва веднага. Второ, защото повечето хора винаги са склонни да таят наивна надежда, че „утре нещата ще се подобрят“ и че тези жертви, които са поискани от тях, могат да бъдат избегнати.Така се предоставя на гражданите повече време да свикнат с идеята за промяна и смирено да ги приемат, когато му дойде времето.

5.Отношение към хората като към малки деца. В по-голямата си част пропагандните изяви, предназначени за широката общественост, използват такива аргументи, символи, думи и интонация,като че ли става дума за деца в училищна възраст със забавено развитие или с психически увреждания. Колкото по-настойчиво някой се опитва да заблуди слушателя, толкова повече той се опитва да използва инфантилни словесни форми. Защо? Ако някой се отнася към човек така, сякаш той е на 12 или по-малко години, по силата на внушението, в отговор като реакция на човека също ще липсва критична оценка, което е типично за деца на възраст 12 години или по-малко.

6. Да се атакуват емоциите на човека в по-голяма степен, отколкото мисленето му. Въздействието върху емоциите е класически метод, който има за цел да гарантира, че ще се блокира способността на хората да правят рационален анализ, а в крайна сметка дори и на способността им за критично осмисляне на събитията. От друга страна, използването на емоционалния фактор може да отвори вратата към подсъзнанието, за да се вкарат там мисли, желания, страхове, притеснения, принуждения или устойчиви модели на поведение …

7. Да се държат хората в неведение, като се култивира посредственост.С това се гарантира хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат контролирани против волята си. Качеството на образованието, предоставяно на по-нисшите класи на обществото, трябва да е толкова оскъдно и посредствено, за да може невежеството, което разделя по-нисшите класи на обществото от върхушката, да остане на такова ниво, което нисшите класи да не могат да преодолеят.

8. Насърчаване на гражданите да се възхищават на посредствеността. Да се насърчава в хората идеята, че е модерно да си глупав, вулгарен и груб …

9. Засилване на чувство за вина. Да се застави отделният човек да вярва в това, че самият той е виновен за собственото си нещастие поради липса на умствени способности, умения или усилия. В резултат, вместо на бунт срещу икономическата система, човек започва самостоятелно да се занимава със самоунижение, самоунищожаване, да обвинява за всичко себе си, което го води неминуемо до тотална и нескончаема депресия, като всичко това води към апатия и бездействие.

10. Да се знае за хората повече, отколкото те самите знаят за себе си. През последните 50 години напредъкът в областта на науката доведе до образуването на все по-разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, която притежава и използва управляващата класа. Благодарение на биологията, неврологията и приложната психология, „системата“ има на разположение най-съвременни знания за човека, в областта на физиологията и психологията. Системата е в състояние да научи за обикновения човек повече, отколкото той знае сам за себе си. Това означава, че в повечето случаи системата има по-голяма власт и в много по-голяма степен контролира и управлява хората, отколкото те могат сами да се контролират.

сряда, 27 юни 2012 г.

ПАРИЖКИ МУТРИ

вторник, 5 юни 2012 г.

Жените на Париж

събота, 5 май 2012 г.

БОБИ СИ Е БОБИ И ТОЙ Е ПОЕТ, КАЗВА АНИ ИЛКОВ И ГОВОРИ ЗА МИНАЛОТО

Dangerous Liaisons (1988)

Борис Роканов е поет от кюстендилската школа, а това означава нещо. Означава, че неговата поезия е някак по определение по-южна от повечето поезии тук.

Аз познавам Боби вече дълги години. Той винаги е имал някакви идеи за осъществяване и винаги е бил много настоятелен в тяхната реализация. Преди много време в една от идеите му се включих и аз. Тя беше: да печатаме стихотворения върху амбалажна хартия. Боби искаше първоначално да печати стихотворения на хора, чието творчество не цени. В крайна сметка решихме да печатаме свои собствени творби и дори излязохме с манифест на страниците на „Литературен вестник“. Беше хубав манифест, оставихме известни впечатления, струва ми се. Това неспокойствие, примесено с някаква оптимистична неяснота, най ми харесва у Борис Роканов.

David Lynch, Isabella Rossellini

Както и да е, а аз преценявам новите стихотворения като много тъжни. От творба в творба се пресъздават различни позиции на тъгата. (Но тъга без сантиментализъм, жестока тъга, може да се каже.) Според мен това са стихотворения с видимо разчертан социален наглед, социална интуиция. Борис Роканов рядко е писал подобни творби. Може би единствено онази серия от стихотворения за „лежането“ донякъде се свързва с „великолепните“ творби. В стилово отношение обаче, аз не виждам изненади. Боби си е Боби и той е поет от кюстендилската, както казахме, школа, където разни странни ветрове от Беломорския юг стигат до челата на тия поети по поречията на Струма ли, на Места ли, или което и да е там поречие и река. Аз може и да бъркам реките, но веднъж ветровете стигнали и те създават една нега и акварелност, известен топъл сюрреализъм дори, у всеки, който пише стихове в Кюстендил.

Demi Moore

Някой може да се опита да каже, че днешните творби на Боби са много неясни, но аз не бих се съгласил. По-скоро за мен остава неясна идеята за тези рецензии, една от които пиша в момента и аз. А иначе най-хубавата творба от този цикъл е последната – за Истанбул, за тъгите на Истанбул.