Ш-т,
тихо, госпожица Павлова мастурбира.
Борис
Роканов, който цял живот беше размишлявал върху древните пророчества от „Епосът на Гилгамеш”(ІІІ-то хилядолетие пр. Хр.) до византийски пророчества (хризми) на
император Лъв VІ Мъдри ( 866 – 912 в. сл. Хр.), (наречен от съвременниците си и
Премъдри), написа този поучителен текст за Свършека на Света, който с
удоволствие предлагам на читателите на "Литературен вестник":„Приживе госпожица Гея Павлова беше едно от милионите Гейчета на Земята, което никога през своя бурен, скапан и отвратителен живот не бе получавало и грам удоволствие, само бе симулирало такова, и затова, няколко часа преди да умре,полуизлегната на протъркан диван, бясно мастурбирала, вперила поглед в избледнял постер на Айнщайн. Госпожица Гея дишала тежко, дишането й приличало на дълбоко глухо стенание, което нараствало до рев. Щом движението на пръстите спирало, звуците преставали. Предполага се, че температурата също била от значение затова дали недрата й ще „пеят” или не, защото колкото по-гореща била повърхността под пръстите, толкова по-силни били звуците.
Гея, така се увлякла с ръкоделието, че някъде под корема й се появила пукнатина. Разнесъл се гръмотевичен тътен, бедрата се разтресли, после вагината се издула, разцепила се и от дупката излетял дим, последван от искри, които подпалили близките дървета. Чул се упорит тътен, последван от оглушителен гръм и накрая от нея се издигнал огромен облак вулканична пепел.
Час по-късно всички съседи на госпожица Павлова се събрали, за да наблюдават как от пукнатината се процежда нажежена до червено течна маса. Към полунощ в небето полетели 100 кубически километра скали, от разширяващата се дупка се издигали облаци слънчев вятър, а над пубиса й се извисил стълб, висок цели 36 метра. После изтекло море лепкава течност, която изведнъж заклокочила, при което вагината на госпожицата започнала отново да се издува като балон. Скоро се пукнала и към небето с фучене и рев полетяла гигантска струя от свистяща пара и вряща течност с височина около 220 метра. След секунди парата улегнала със съскане, течността се успокоила и Гея притихнала до следващото изригване. За тези твърде опасни за здравето и живота на околните изблици бил виновен неуморимият кюстендилски изследовател Данте Петров[1], който, докато съзерцавал стореното, се кръстел смирено и набожно мълвял името Господне.
Въпросният Данте твърди в една бележка, написана няколко минути преди госпожица Гея да го погълне, че винаги когато целува релефа между краката на госпожица Павлова, в продължение на няколко минути чува необясним звук , който заглушава нормалната човешка реч. Това се случва особено често в тихи вечери след ветровит ден.
Звуците, описани от изследователя, не били нито от тайнствена церемония, нито от двигателя на странна машина. Пеенето той чувал от недрата на госпожицата.
Лошото в случая е, че госпожица Гея не реагирала като френската гражданка Нина Ковачева[2], когато някакъв мулат й предложил да разделят един презерватив[3], а приела на секундата презерватива заедно с пениса на господин Данте и след има-няма три минути, вагината на госпожицата така се привързала към пениса на уважаемия господин, че започнала да копае лехи, да сади пипер, да вади картофи, да полива домати,за да може да изхранва ненаситния Петров, да пафка цигари, да всмуква морета, да усуква въжета, да огъва сребърни лъжички за кафе от Франция, да гаси свещи, да отваря шампанско, да отвърта капачката на Карнобатска мастика, да мести трикрилни гардероби, да мята ножове и чаши, да носи куфари. Госпожица Павлова само едно не можела, не можела да свършва сама. Затова изпитвала онова желание за мъжката сила на прочутия Данте, докато един зимен следобед не й писнало от него и буквално го изяла.
Десетина секунди преди да бъде погълнат, господин Данте съвсем случайно попаднал в естествения канал на госпожица Гея, и чак тогава на повърхността изригнал стълб от нагорещена лава, защото палавата госпожица така се затоплила отдолу, че част от нея започнала да се топи, подземният канал се изпразнил, после отново постепенно се запълнил с друга течност и процесът се повторил, и се потретил.
С пениса си божественият Данте движел, както би казала Красимира Джисова[4], цялата българска история. Все пак, госпожица Гея, освен историк-практик, била и тесен специалист по Османистика, и автор на множество статии.
Обикновено, когато се налагало да извърши тайнството с оплождането на госпожица Гея, господин Данте въздъхвал дълбоко, от лявото му око се отронвала тежка сълза, запалвал цигара, сръбвал малко домашна гроздова и чак тогава се почвало якото брулене, блъскане, мачкане, мучене, блеене, пиукане, разтрисане, задушаване. После се чувало доуточняващо проскърцване на матрак, после - обилно разливане, хъмкане, мънкане, гушкане, и накрая - българската история се изпразнила.
Кратко описание на това, какво представлявала госпожица Гея приживе:
Ерозията изваяла по тялото на госпожица Павлова фантастични
форми. Чукала се - за да обясня, ще използвам израза на Коста Павлов[5]
- като 70-годишна, макар да била попрехвърлила 80-те. Ерозията била оформила нежни
куполи, два пъти по-високи от кулата на Айфел, които Петров гледал с омерзение. Имало и друго -
великолепните им багри се отразявали в огромен водовъртеж, образуван в тясната пропаст между бедрата на
Гея, наречен от ценителите врящото гърне.
Бедрата на госпожица Гея били бедра на
изкусител, представляващи огромни тектонски плочи, прилепнали една към друга,
които се движели постоянно, макар и много бавно. От това непрекъснато въртеливо
движение се образували загадъчните червени дупки - входове към удивителни
пещери и коридори.Доста често бедрата на госпожица Гея, които били земетръсна зона, се разминавали на косъм едно от друго и не се забелязвали никакви видими признаци на разрушения, но понякога твърде заоблените й хълмове започвали да се приплъзват и търкат, отначало се чувало вяло пляскане, което постепенно нараствало до бурно и причинявало ритмичните тазобедрени олюлявания, мощни хаотични трусове и характерното рязко приклякане или светкавично отпускане по гръб, при което Петров изпускал нечовешки стон. Накрая се образували разломи, при което загадъчната вагина на госпожица Гея ставала дълга 1 050 километра, а дълбочината й достигала 16 километра. Зловещите гигантски пукнатини не се виждали, но на места имало белези, които, в зависимост от материята на бикините, напомняли за съществуването им.
Госпожица Гея Павлова била вярваща жена, тя вярвала, че на 23 декември 2012 светът ще свърши и тя - ще свърши с него. Госпожица Гея била начетена и високоинтелигентна, затова Свършека на света си го представяла като нагрята магма, която под огромно налягане се изтласквала нагоре, а горещата течност, извираща от недрата й била богата на минерали, а тези удивителни съединения понякога се отлагали върху гърлата и устните на доброволците и образували комини. Тези комини, в зависимост от расата, достигали внушителните 28 сантиметра, но обикновено били между 12 и 14 , в райони с преобладаващо жълто и бяло население.
23.12.2012,
12.15.32
Няколко минути преди да склопи очи, госпожица
Гея плахо се сгуши под огромното ми
туловище и нещо ми обясняваше, но аз нито приемах, нито предавах, а само
дълбаех ли, дълбаех, докато по средата на едно много важно изречение, внезапно
спрях, постоях така известно време и изведнъж се пльоснах върху горката госпожица
и буквално я размазах върху чаршафа. И тя свърши.”
Тук разказът внезапно прекъсва. Борис Роканов
тъкмо се бил подготвил да продължи и някой почукал.
[1] Основно действащо лице от романа „Шейсет и четири хиляди деветстотин
двадесет и осем” на Борис Роканов
[2] Известна френска художничка от български произход, най-характерното за
нея е, че живее точно срещу „Бобур”, Париж
[3] Госпожа Ковачева просто казала, че не си носи ножицата
[4] Поет, прозаик и преводач
Няма коментари:
Публикуване на коментар