КАК МЛАДЕН ВЛАШКИ СЕ ЗАПОЗНА С БОРИС РОКАНОВ

                                                                                                                                                                                        И КАКВО ПОСЛЕДВА ОТ ТОВА

foto Jan Hronsky

R.E.M. - Losing My Religion (Video)

Запознанството ми с Боби Роканов стана като на кино. Е, не като във филм на ужасите, но нещо подобно. Той влезе в стаята, в която по онова време администрирах разни културни проекти и ми заяви, че тия дни ще стане в Пловдив една голяма рабо...та с поети и трябват едни пари. Парите бяха необозримо много, на всичкото отгоре и напълно непредвидени. Аз се позовах на здравия разум, погледнах към босите му крака и хляба, който стискаше под мишница, и го изпроводих. След петнайсетина минути продължихме разговора на улицата , и докато той си похапваше от самуна , ми разясняваше как работата ще стане. И тя стана. Обади се прословутата, иначе стисната за култура, главна счетоводителка и направо приведе част от сумата. Зарадвах се на ирационалната пробивност на този човек с големи боси крака и хляб под мишницата. И така до ден днешен. Че Борето не беше готвач с тапия ли, не беше художник ли (без тапия , но “от класа на Светлин Русев”), не беше шофьор на камион ли (без тапия и от ничий клас), не беше... Но превъплъщенията му – хаотични, мегаломански, скандални за провинцията, винаги са ме радвали с тяхната непредвидимост и мистична жизненост.
Отвъд здравия разум беше и заявката за този проект – стихосбирка в България по време “на криза” и в тираж ни по-малко, ни повече от 4 000.. При това – с Великолепни стихотворения. Жест, присъщ на авангардист-дадаист, или сюрреалист, все тая. Във всеки един случай директно по формулата на Салвадор Дали “Нещо е или лесно, или невъзможно.” И това начинание на Боби се оказа “лесно”. (Щом държите тази книга в ръцете си...).
Какво следва (това го пиша само заради логиката на подобни текстове)? Естествено - критическата щампа “постмодерно”. Естествено – интертекстуалност, пастиш, иронии и др. Естествено - за кого? Сигурен съм , че на Боби не му пука. Пък и няма да му пука, докато не го оставят на мира природните енергиите на мъжкия (поне засега) художественотворен механизъм, който събира “великолепните момичета на тати” с пожеланата туркиня, която ”ще го погали по корема и ще каже: машалла, Борисе.” Поне така ми се иска. Понеже харесвам поезията, родена от вкуса към живота, от играта на живота. Харесвам и превръщането на тази поезия в непри(в)(л)ично големи жестове. Та нали великолепието е и своего рода мистика на необхватното.

Anais Pouliot