МИСЛИ ЗА ГРАНИЦАТА
Това,
което
днес лежи в леглото,
е
най-красивата жена
и
куклата, поставена на масата,
е
най-красива.
Ръката
с пресечените линии,
ръкавицата,
цветовете, слънцето,
което
изгрява от картината,
косите,
нозете, порязаното пръстче и
окото
под набръчканата кожа.
Аз
съм най-красивата жена.
От
пакета натрошени късове
цигари,
които
са безсилни,
измачкани,
изцапани, одрипавели, оплюти,
луксозни,
гледа
най-красивата жена.
Аз съм най-красивата жена.
Аз,
приятел
на приятели,
които
пепелта изтърсват на леглото,
разливат
чаши и с клепачите разказват зеници.
Аз
съм най-красивата жена.
Болките
в корема, в раменете
мозъчните
тумори и левкемията,
цирозата,
страхът,
шизофренията,
циклофренията, ужасът,
повдигнал сърцето
200
километра нагоре,
са най-красиви.
Аз съм най-красивата жена.
Той
е зъбите ти.
Тя
е косите ти.
Аз
– ръката ти,
ръцете
ти,
най-красивата
жена.
Твоят
смях
и
твоите сълзи,
и
твоите мисли,
и
твоите думи
са
най-красивата жена.
Аз
съм най-красивата жена.
Щастлив
съм, че проумях всичко
без
помощта на другите:
никакви
специализирани литератури,
неверни
статистики, измислени случаи,
кошмари,
самоубийства, истерии,
противен
живот ―
не
е истина.
Няма
граница,
граница
не съществува,
защото
границата ―
най-красивата
жена ―
съм
аз.
Flexibility exercises, Brussels. Belgium, 1929 |
Няма коментари:
Публикуване на коментар