Борис Роканов: МАРИКА И АСЕН, И ВЕРА

                                                                            

Marilyn Monroe and Sammy Davis Jr photographed by Frank Worth, 1953

                                                                                

                                                              

Хората, които ме обичаха са вече мъртви.
Марика и Асен, и Вера изчезнаха от този свят,
който с кокошките си ляга и с кокошките
ще стане утре.
В пет часа е първата тълпа, в шест е втората,

която монотонно бърза,
седем ражда третата тълпа, а в девет се събужда

моят град.
Как успя да се събудиш?
Ти не го познаваш този град
и улиците му не ги познаваш.
Тези ранни хора – откъде дойдоха?
Те не пият чай,
не пият и кафето си във вкъщи.

Сутрешните часове са много бързи,
щом тези човекоподобни мравки
така забързано се движат.
Зърнах дядо Вазов близо до вратата да стърчи
с палтото ми в ръка,
а аз от стаята не искам да изляза
и питам се къде е Ботев да помогне
по-бързо да приключа с водката.

 
Падна сняг,
изсипа се над третото хилядолетие,
градовете и селата пребледняха,
а циганките гледат улиците бели, покривите бели, белите дървета,
гледат ги и псуват, грабнали лопати и метлите.
Мустаците ми избеляха като стара снимка,
косата ми е спомен древен,
но имам под ръка няколко любими същества.
На Боби Роканов прекрасните поеми.
Точно пред децата е пазара,
където сезонът винаги е лято,
пловдивските селяни се топлят на тропическото слънце
събрано в банан и авокадо,
на Събота пазара,

в центъра на Малкия Париж във Пловдив.
Аз също влязох в тази къща,
погледнах две деца да си играят,
погледнах третото да идва,
жената да плющи с водата,
бащата със ръка очите си да крие.
С много тъмна нощ в очите
аз излязох с тази къща.
Тя вървеше с мен и ме прегърна, 
обгърна ме с ръка и ме целуна,
после се обърна и си тръгна.
Тръгваше си дълго време всъщност.

                                                                                                
                                                                                                       

Jean Cocteau in Biarritz, 1949, photo by George Dambie