Борис Роканов: МАРИКА И АСЕН, И ВЕРА

                                                                            

Marilyn Monroe and Sammy Davis Jr photographed by Frank Worth, 1953

                                                                                

                                                              

Хората, които ме обичаха са вече мъртви.
Марика и Асен, и Вера изчезнаха от този свят,
който с кокошките си ляга и с кокошките
ще стане утре.
В пет часа е първата тълпа, в шест е втората,

която монотонно бърза,
седем ражда третата тълпа, а в девет се събужда

моят град.
Как успя да се събудиш?
Ти не го познаваш този град
и улиците му не ги познаваш.
Тези ранни хора – откъде дойдоха?
Те не пият чай,
не пият и кафето си във вкъщи.

Сутрешните часове са много бързи,
щом тези човекоподобни мравки
така забързано се движат.
Зърнах дядо Вазов близо до вратата да стърчи
с палтото ми в ръка,
а аз от стаята не искам да изляза
и питам се къде е Ботев да помогне
по-бързо да приключа с водката.

 
Падна сняг,
изсипа се над третото хилядолетие,
градовете и селата пребледняха,
а циганките гледат улиците бели, покривите бели, белите дървета,
гледат ги и псуват, грабнали лопати и метлите.
Мустаците ми избеляха като стара снимка,
косата ми е спомен древен,
но имам под ръка няколко любими същества.
На Боби Роканов прекрасните поеми.
Точно пред децата е пазара,
където сезонът винаги е лято,
пловдивските селяни се топлят на тропическото слънце
събрано в банан и авокадо,
на Събота пазара,

в центъра на Малкия Париж във Пловдив.
Аз също влязох в тази къща,
погледнах две деца да си играят,
погледнах третото да идва,
жената да плющи с водата,
бащата със ръка очите си да крие.
С много тъмна нощ в очите
аз излязох с тази къща.
Тя вървеше с мен и ме прегърна, 
обгърна ме с ръка и ме целуна,
после се обърна и си тръгна.
Тръгваше си дълго време всъщност.

                                                                                                
                                                                                                       

Jean Cocteau in Biarritz, 1949, photo by George Dambie

Борис Роканов: ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА

photographed by Gordon Parks, 1954

                                              

                                                 Antonio Vivaldi - "Summer" from four seasons 

Запърхали сме като птички Божи

по храстите на минали години

за люляка на любовта, за люляка

на вятъра, заспал от много чувства.

Аз виждам кос, аз виждам черна врана,

но не и онзи дребен щъркел, не и тази нежна гарга,

не и мойто гълъбче смирено.

Един изпращаш и очакваш друг,

разминава се земята със земя,

разминава се полето с равнина –

какво очакваш този ден, кого очакваш –

керемидите са пълни със мечти

и се стичат по оградата широка,

бели пеперуди по възрожденските врати

очакват някой, някого очакват:

прокраднати цветя

с напъхано насила време

в зеления конец на сочната съдба.

Насила любовта.

               Дрън, дрън, дрън,

               шейничката на Коледа дойде през юни, а Дядо Мраз се спъна в пролетта.

               Дрън.

                                Из непубликувано стихотворение на Христо Ботев 
                                с работно заглавие „Ах”

Drew Barrymore photographed by Mario Sorrenti, 1996