Николай Гумильов: Заблуденият трамвай

BB POUR 15 MINUTES D’AMOUR

Вървях по улица непозната,

и изведнъж — и грак, и лай,

и гръм, и лютни от небесата —

пред мен летеше със звън трамвай.

Как на платформата му се метнах,

така до края не проумях.

Че диря огнена и по светло

оставя — само това видях.

Сред времената и световете

бе той препуснал — тайфун без край…

Спрете, ватмане, ей, ватмане, спрете,

спрете веднага този трамвай!

Късно е. Няма стени отпреде.

Палми се мярнаха… кремав цвят…

Гърмеше мост подир мост пореден

над Нева, Сена и Нил — отзад.

За миг под прозореца на вагона

изникна с поглед лукав и луд

старият просяк — същият — оня,

дето лани умря в Бейрут.

Къде съм? Вече си губя куража.

Сърцето ми в отговор дава знак:

„Ето я гарата, откъдето даже

към Кришна и Буда потегля влак.“

Спирка „Зеленная“ е със странни

букви изписана, и кърви.

Тук вместо зелки и патладжани

продават само мъртви глави.

С лице-виме, в рубашка червена,

палачът обезглави и мен.

Лежа главата ми подредена

до други в сандъка окървавен.

Улица, дървени тараби, светят

три прозорчета… познато май…

Спрете, ватмане, ей, ватмане, спрете,

спрете веднага този трамвай!

Машенка, помня, тук си ми пяла,

тъка ми тука килим — на свещ.

Къде са днес твоят глас и тяло?

Как е възможно ти да умреш?

Колко чака да дойде принцът ти —

а пък с перука напудрена аз

бързах за бал у Императрицата —

не сме се срещали оттогаз.

Сега чак разбирам, че свободата

е блясък отвъден сред този мрак.

Хора и сенки пазят вратата

на планетарния зоопарк.

Повейна вятър — познат и сладък,

и откъм моста се появи

железен конник с ръка грамадна

и две копита над мен изви.

А православен и всецелебен

отпред Исакий е извисен.

Там ще отслужа сега молебен

за Маша и панихида за мен.

Ала — завинаги в мрак — терзае

сърцето болните ми гърди…

Машенка, Машенка, аз не знаех

такава любов и тъга преди!

Превод от руски: Бойко Ламбовски

MARTHA GRAHAM by Imogen Cunningham

Samuel Beckett. Йожен Йонеско за Самюъл Бекет:

Samuel Beckett, Bob Adelman, Paris, 1986.

Той беше истински перфекционист

Бекет и Йонеско, които сега правят закъснялото си шествие по родните  театрални сцени, /нали до 1989 бяха забранени!/, не бяха близки приятели, но се уважаваха. След смъртта на мълчаливия ирландец, който пишеше на езика на Волтер, вместо на английски, по-словоохотливият от него румънец, блестящо овладял френския, даде това неочаквано интервю пред италианското списание „Панорама", в което изрази отношението си към автора на „В очакване на Годо".


Йонеско: Мисля, че театърът на абсурда не съществува. Абсурден е нашият свят. Това определение - Театър на абсурда - всъщност го измисли един английски критик, който изглежда не успя да роди нещо по-умно... Аз мисля, че трябва да говорим за самите пиеси и техните послания, вместо да търсим абсурдното в тях. То е в живота. Другото няма смисъл.
Въпрос: Каква е според Вас разликата между Вашите пиеси и тези на Самюъл Бекет?
Йонеско: Бекет пишеше и мислеше доста различно от мен. Но мисля, че ни обединяваше стремежът да се докосваме до най-важните проблеми в живота, като пренебрегваме традицията и похвалите на т. нар. "буржоазен реалистичен театър" и на масовата литература. Занимаваха ни въпросите на живота и смъртта, нищетата, очакването на Бог, екзистенциалната скука. Моят театър, както и театърът на Самюъл Бекет, са определено метафизични по своята същност, макар между тях да има премного различия. И това е хубавото.
Въпрос: И все пак, какво е за Вас явлението Бекет?
Йонеско: В човешки план бяхме до известна степен свързани, при все че не бяхме приятели, а от известно време не се и срещахме. Аз много съжалявам за този човек. Знаех, че ще умре, както и че и аз съвсем скоро ще умра. Това е неизбежно. Уважавах го много. Бекет беше истински поет, който непрекъснато търсеше Бога. Търсеше го навсякъде! Не мога да говоря за него, без да мисля метафизически. Неговият театър, както и моят, не са достъпни за всеки, въпреки че и двамата станахме известни. В нашите пиеси ние представяхме хората предимно в комичен план. Не, по-скоро в трагикомичен. По-късно аз написах други неща, които са може би по-малко известни сега, като например, "Неплатен убиец", "Човекът с куфарите", "Тази невероятна бъркотия!", в които засегнах някои проблеми в по-достъпен за възприемане от широката публика план. За разлика от пиесата "Урокът", например. За разлика от мен, Бекет не изневери на стила си, докато впоследствие аз се завърнах към своя първи стил на писане с "Пътуване към мъртвите" - това е една от последните ми работи за театъра. В нея езикът е несвързан както е в "Плешивата певица", моята най-известна пиеса, но този драматургичен текст не е решен в комичен план. Освен това написах и някои политически текстове: "Човекът под знака на прогреса" и "Антидоти" /Противоотрови/.
Въпрос: Участието в политически полемики Ви дистанцира от Бекет, който винаги се е държал настрана...
Йонеско: Всъщност аз нямам определени политически пристрастия. Моите интереси винаги са били неполитически, въпреки че често са ме обвинявали в това или онова. Винаги съм считал, че ПОЛИТИКАТА Е МНОГО МРЪСНА РАБОТА, ЕДНО ГОЛЯМО ЗЛО, което непрекъснато руши нашия свят, че хората просто нямат нужда от нея, от политиката. От политиката имат нужда единствено политиците, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ВЪРШАТ НИЩО ПОЛЕЗНО и затова са станали такива.
Въпрос: Имате предвид всяка политика, нали?
Йонеско: Да, разбира се! Отначало политиката е била измислена от някои умници за хората, уж да живеят по-добре, по-удобно и по-спокойно заедно на едно място. Макар че това е абсурд! Така е било в древността. После се появило робството...
Въпрос: На едно място писахте, че главният недостатък на Самюъл Бекет е в "непреодолимото му желание да бъде винаги съвършен"...
Йонеско: Това беше една от моите големи и наистина осъдителни грешки. Онова, което казваше той, днес е толкова ценно, толкова метафизично, че малките несъвършенства в стила /които толкова много го притесняваха!/ нямат вече никакво значение. Убеден съм в качеството на всичко, което написа Бекет. Той беше истински перфекционист и сега никой не може да се сравни с него...

Бриджит Бардо

Buster Keaton and Samuel Beckett