Translate

Показват се публикациите с етикет Serge Gainsbourg. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Serge Gainsbourg. Показване на всички публикации

вторник, 17 април 2012 г.

Samuel Beckett. Йожен Йонеско за Самюъл Бекет:

Samuel Beckett, Bob Adelman, Paris, 1986.

Той беше истински перфекционист

Бекет и Йонеско, които сега правят закъснялото си шествие по родните  театрални сцени, /нали до 1989 бяха забранени!/, не бяха близки приятели, но се уважаваха. След смъртта на мълчаливия ирландец, който пишеше на езика на Волтер, вместо на английски, по-словоохотливият от него румънец, блестящо овладял френския, даде това неочаквано интервю пред италианското списание „Панорама", в което изрази отношението си към автора на „В очакване на Годо".


Йонеско: Мисля, че театърът на абсурда не съществува. Абсурден е нашият свят. Това определение - Театър на абсурда - всъщност го измисли един английски критик, който изглежда не успя да роди нещо по-умно... Аз мисля, че трябва да говорим за самите пиеси и техните послания, вместо да търсим абсурдното в тях. То е в живота. Другото няма смисъл.
Въпрос: Каква е според Вас разликата между Вашите пиеси и тези на Самюъл Бекет?
Йонеско: Бекет пишеше и мислеше доста различно от мен. Но мисля, че ни обединяваше стремежът да се докосваме до най-важните проблеми в живота, като пренебрегваме традицията и похвалите на т. нар. "буржоазен реалистичен театър" и на масовата литература. Занимаваха ни въпросите на живота и смъртта, нищетата, очакването на Бог, екзистенциалната скука. Моят театър, както и театърът на Самюъл Бекет, са определено метафизични по своята същност, макар между тях да има премного различия. И това е хубавото.
Въпрос: И все пак, какво е за Вас явлението Бекет?
Йонеско: В човешки план бяхме до известна степен свързани, при все че не бяхме приятели, а от известно време не се и срещахме. Аз много съжалявам за този човек. Знаех, че ще умре, както и че и аз съвсем скоро ще умра. Това е неизбежно. Уважавах го много. Бекет беше истински поет, който непрекъснато търсеше Бога. Търсеше го навсякъде! Не мога да говоря за него, без да мисля метафизически. Неговият театър, както и моят, не са достъпни за всеки, въпреки че и двамата станахме известни. В нашите пиеси ние представяхме хората предимно в комичен план. Не, по-скоро в трагикомичен. По-късно аз написах други неща, които са може би по-малко известни сега, като например, "Неплатен убиец", "Човекът с куфарите", "Тази невероятна бъркотия!", в които засегнах някои проблеми в по-достъпен за възприемане от широката публика план. За разлика от пиесата "Урокът", например. За разлика от мен, Бекет не изневери на стила си, докато впоследствие аз се завърнах към своя първи стил на писане с "Пътуване към мъртвите" - това е една от последните ми работи за театъра. В нея езикът е несвързан както е в "Плешивата певица", моята най-известна пиеса, но този драматургичен текст не е решен в комичен план. Освен това написах и някои политически текстове: "Човекът под знака на прогреса" и "Антидоти" /Противоотрови/.
Въпрос: Участието в политически полемики Ви дистанцира от Бекет, който винаги се е държал настрана...
Йонеско: Всъщност аз нямам определени политически пристрастия. Моите интереси винаги са били неполитически, въпреки че често са ме обвинявали в това или онова. Винаги съм считал, че ПОЛИТИКАТА Е МНОГО МРЪСНА РАБОТА, ЕДНО ГОЛЯМО ЗЛО, което непрекъснато руши нашия свят, че хората просто нямат нужда от нея, от политиката. От политиката имат нужда единствено политиците, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ВЪРШАТ НИЩО ПОЛЕЗНО и затова са станали такива.
Въпрос: Имате предвид всяка политика, нали?
Йонеско: Да, разбира се! Отначало политиката е била измислена от някои умници за хората, уж да живеят по-добре, по-удобно и по-спокойно заедно на едно място. Макар че това е абсурд! Така е било в древността. После се появило робството...
Въпрос: На едно място писахте, че главният недостатък на Самюъл Бекет е в "непреодолимото му желание да бъде винаги съвършен"...
Йонеско: Това беше една от моите големи и наистина осъдителни грешки. Онова, което казваше той, днес е толкова ценно, толкова метафизично, че малките несъвършенства в стила /които толкова много го притесняваха!/ нямат вече никакво значение. Убеден съм в качеството на всичко, което написа Бекет. Той беше истински перфекционист и сега никой не може да се сравни с него...

Бриджит Бардо

Buster Keaton and Samuel Beckett

вторник, 6 март 2012 г.

Тома Марков, Ivailo Dimanov, Мария Донева, Димитър Благоев за романа ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ


Тома Марков:
"...Вече 12 часа Борис Роканов ме возеше от Дуранкулак до Пловдив и аз не му се ядосвах. Бъбрехме си. Казах, че всички важни за мен и моето поколение поети издадоха романи, всички без Роканов – и до края на това дълго пътуване (два дни!) го навивах да напише роман.
И той го направи! Какво стана, какво се получи? Нищо повече, освен градиозен роман в не знам вече колко части. Замисълът на автора е грандиозен, а първата част вече е факт... Нарича се ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ (Книга първа: ДЕМОНИ). Купете я и ако съжалите след прочита, лично аз ще ви върна парите.
ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ е снимка, което потвърждава убеждението, че великите произведения започват и свършват внезапно. Ще
видите, аз не лъжа.
 ‎Разбрах и защо Светла Кьосева казва, че„ШЕЙСЕТ И ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ДЕВЕТСТОТИН ДВАЙСЕТ И ОСЕМ”е най-красивия роман в България след Втората световна война. Просто го прочетох."

http://www.youtube.com/watch?NR=1&v=6jLN5rDftmQ&feature=endscreen

Димитър Благоев:
"Борис Роканов е автор на 4 поетични книги и 12 изложби живопис. Надарен едновременно с усет да разпознава грозното и красивото и способността да го описва, Роканов ни поднася новата си книга с объркващо заглавие "Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем". Заедно със странното заглавие идва и един хиперболизиран поглед към света, през който главният герой Борис Роканов (не бива да го бъркаме с автора) раздвижва блатото на болното ни общество. В класическия разказ се промъква ежедневната реч, за да опише поредица от абсурдни истории."
http://www.youtube.com/watch?v=yNZVS6lIgBo&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=MaMuAMfXLzI&feature=related
Ivailo Dimanov
„Боре, не си лирик ти, сбъркал си музата! С такова вродено чувство за хумор, направо ще ми изядеш сатиричния хляб :))))”(Пост във Фейсбук, без разрешението на автора)



http://www.youtube.com/watch?v=dY9PY4r83p8&feature=related
Мария Донева:
"Книгата е смешна, неуважителна, безотговорна, дива, нелогична, любопитна като факт със съществуването си. Факт, който прави познатата ни реалност малко по-богата, по-плътна и по-неприятна. Факт."

петък, 2 март 2012 г.

Борис Роканов: Мария Станкова за „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“

http://www.youtube.com/watch?v=B3wKigp5Bfk&feature=related

„Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“ е прекрасна история за хора. Всъщност това е тайният свят на всеки човек. Дочути в детството думи, неясни действия, необясними обрати – всичко, което едно дете събира в себе си и навързва в страшно-смешната приказка ЖИВОТ.
И пак, докато четях книгата, си помислих, че добрият автор е дете. Завива се вечер през глава и остава насаме със своите странни играчки – спомените. Остава сам в онова място, наричано минало... което всъщност ни е нужно в настоящето. И някаква носталгия ме обзе, тъга... Посмях се... Прииска ми се пак да съм малка.
Това ще направи и с вас „Шейсет и четири хиляди деветстотин двайсет и осем“.